Горчив

2

Алтеа

- СТАВАЙ!

Извадих възглавницата и я сложих върху главата си, за да заглуша убийствените викове на съквартирантката ми.

- ТЕА! – придружено с хлопане по вратата ми.

- Млъкни! – извиках, но гласът ми беше все още слаб и сънен.

Тогава тя отвори вратата с гръм и трясък.

- Каза ли ми току-що да млъкна?!

Обърнах се към нея. Русолявата й коса беше все така небрежно начупена, а тъмните й очи, вече гримирани. Вдигна ръка и се опря на касата на вратата. Ако си падах по жени, определено щеше да бъде мой тип. Имаше нещо в нея, което доста плашеше мъжете, но това пък не им пречеше да я боготворят, и определено имаше защо. Нетипично за момичетата на нашата възраст – тя не се стараеше да бъде анорексично слаба и не робуваше на тези модели, а извивките й определено бяха повече от перфектни. И това не беше така от залежаване пред телевизора, а почти ежедневно прекарване на време в залата.

Карина все още стоеше на прага и ме гледаше с присвити очи.

- Кучка. – измърмори, а след това се хвърли върху мен в леглото.

Бяхме най-добри приятелки от деца и ето... Тук все още продължавахме да бъдем, далеч от родителите и старите ни приятели. Забележително беше, че с нея бяхме пълна противоположност, визуално, но бяхме придобили еднакви безинтересни към околието изражения, арогантно държание и спокойствие, което можеше да убие човек.

- Как мина? – попита.

Прозинах се и изритах завивката.

- Довечера имам среща.

- Супер. – изправи се и отново ме изгледа. – А сега ставай, защото ще закъснеем.

*

Бяхме в средата на семестъра, а едва тази вечер бяха организирали първия купон. Трябваше да съчетая срещата си с Тревър и по-късното ми присъединяване към връстниците ми.

Смачках фаса пред входа на бара и лапнах една дъвка. Опънах надолу роклята си и уверено пристъпих навътре. Знаех, че Тревър идваше малко след 18:00 часа, затова умишлено закъснях. Вместо да се огледам наоколо, аз закрачих към бара, оправяйки косата си. Знаех, че вече е тук, но не си направих труда да го потърся с поглед. Той сам щеше да дойде при мен. Вместо това оставих чантата си на стола до мен и се настаних. Сложих небрежно ръце на повърхността и леко се набрах, за да се наместя по-добре.