Горчив

23

Алтеа

Бях толкова доволна от себе си, чак изпитвах гордост. Физиономията на Джош беше безценна. Нещо, което никога няма да забравя. Лежах си най-спокойно в леглото и се наслаждавах на музиката, която бях пуснала. Не след дълго Карина нахлу в стаята.

- Излизаме! – заяви и ми хвърли рокля.

- Не! – отвърнах категорично, но това не я спря.

- Алтеа! – изхленчи, но аз не я отразих.

- В момента съм в почивка. – клатех краката си в такта на музиката, а тя изсумтя.

- Почивка от какво? – изгледа ме. – От нормалното съществуване?

- Да. – съгласих се и продължих да я игнорирам.

Очевидно се ядоса, защото след няколко секунди музиката спря, а аз рязко отворих очи и се изправих.

- Ще се махнеш ли от главата ми? – попитах, а тя поклати глава.

- Излизаме!

- Имам по-важна работа.

- Да се самосъжаляваш?

- Кой каза, че се самосъжалявам? – попитах учудено.

- О, стига! – извъртя очи и скръсти ръце. – На кой ги разправяш тея?

- Нали знаеш с кой говориш? – попитах подигравателно, а тя изпуфтя.

- Ще облечеш ли скапаната рокля? – попита с досада, а аз поклатих глава.

- Не!

Изсумтя отново и нервно излезе от стаята, а след това хлопна вратата. Пуснах отново музиката и легнах пак на леглото. Трябваше ми план. И не възнамерявах да ходя никъде, докато не съставя такъв.

*

Звън. Един след друг. Отново звън.

- Мамичката ви! – изпсувах докато търсех телефона.

Не ми се искаше дори да отварям очи, затова напипвайки се добрах до него и с половин око се опитах да вдигна.

- Какво? – сопнах се.

Мълчание.

- Спиш ли?

Отворих рязко очи и премигнах няколко пъти. Погледнах екрана, за да видя дали наистина беше той.

- Майната ти! – изпсувах.

- Алтеа... - продума, но не дочаках да продължи да говори, защото му затворих.