Горчив

26

Ярослав

На всяка цена трябваше да се добера до записа. Карина обеща, че ще разучи къде може да го е скрила Алтеа, но резултат нямаше. Сякаш беше потънал вдън земя. Алтеа все още ме избягваше, което правеше мисията ми почти невъзможна. Другия вариант беше просто да ѝ призная, че знам, да я убедя, че не е права и историята просто да приключи. Само че не знаех дали тя би ме послушала. По-скоро не. Най-вероятно би ме отсвирила и би направила точно обратното на това, за което я моля. Затова щях да намеря шибаната флашка с цената на това да ме намрази. Може би изглеждаше така сякаш спасявах Тревър, но истината беше, че спасявах единствено и само Алтеа.

Затова ако Алтеа беше взела решение да присъства на партито тази вечер, то Карина щеше да закъснее, за да потърси у тях. Докато Джиджи щеше да бъде тази, която щеше да замаже очите на Алтеа и да доведе задника и тук. Естествено, че бях нервен и как няма... В Алтеа се криеше такъв невъобразим звяр, който за момента беше прибран в клетка, докато не бъде провокиран да излезе навън и да отприщи огромното зло, което се побираше в малкото ѝ крехко тяло. Ако „Игра на тронове" беше реалност, то тя щеше да бъде Денерис, яхнала своя дракон и опустошаваща цял град. Но вместо King's landing, Ярослав Устрашкин щеше да бъде на мушка. Вероятно преувеличавах, но в този момент, яростта ѝ изобщо не ми изглеждаше безобидна.

Отново къщата започваше да се пълни до дупка. Не знам защо изобщо на Мат му харесваше да кани толкова много хора в собствената си къща. Явно изпитваше някаква потребност постоянно да го заобикалят най-различни и пияни хора, които понякога дори не познаваше. Имаше някаква странност в него, която се засили в последно време. Партитата зачестиха и то много сериозно, от момента, в който Карина започна да идва на тях. Да, наистина казах Карина и не беше грешка на езика.

С нетърпение очаквах да изпишат сестра ми, спокойствието ми щеше да се възвърне и за пръв път щях да си отдъхна, че тя отново е добре. Имах известно притеснение как би се чувствала, излизайки от своето убежище, но бях сигурен, че след като е превъзмогнала нещо подобно, то тя беше достатъчно силна, за да знам, че няма да ѝ се опре това.

Имах силно желание да видя Алтеа. Отново. Не можех да понасям това, че беше така дистанцирана към мен. Въпреки че вината за това беше единствено и само моя.

След като изминаха няколко часа от започването на купона и Алтеа все още не се беше появила, бях започнал да губя всякаква надежда, че изобщо ще го направи. Отчаянието бавно се прокрадваше в ума ми и това не ми даваше мира. Изгълтах уискито си на един път и гневно сложих чашата обратно на масата. Мона се опитваше да стои около мен, но аз дори не ѝ обръщах внимание, напълно погълнат от мисълта за единственото съществено в моя живот. И именно тогава, обръщайки глава към входната врата, погледът ми засече красивата ѝ чернокоса главица. Очите ѝ моментално ме намериха, но остана напълно безразлична към това, че Мона отново се беше лепнала за мен. Изправих се рязко, но Мона хвана ръката ми.