Горчив

10

Алтеа

В моменти като този, предпочитах да бъда сама. В такива, когато не бях много на себе си. Моменти, в които силната ми страна отстъпваше пред самотата и меланхолията. Трябваше ми време, за да утеша тази моя страна и да продължа с онази част от мен, която можеше да понася най-различни гадости. Беше грешка да се обаждам на Ярик. Не защото той нямаше способността да ме изслуша или просто да стои там, за да не съм сама – това беше елементарно да, но за мъж, който не обичаше да си губи времето, беше много странно. Беше грешка, защото не исках никаква емоционална близост с мъж, дори и приятелска. Ярослав Устрашкин не беше от мъжете, които се задоволяваха с платонична близост. Не беше и от мъжете, които търпеливо изчакваха да получат своето. Затова ми беше трудно да разчета плановете му относно мен. Исках да го отблъсквам с всички сили, стараех се да му показвам ясно незаинтересоваността ми към него, но това не го впечатляваше. Стремежа му да бъде близо до мен и да общува с мен беше ясно разграничим от всичко останало. Не питаше, не изискваше, просто казваше и всичко се случваше. Констатираше и предлагаше, а аз учудващо склонявах. Беше изненадващо да отида с него на плажа, да отида с него на купон. А най-изненадващо от всичко беше, че го потърсих, когато бях тотално срината. Нямах намерение да плача предната вечер, нямах намерение и той да ме вижда такава. Но в момента, в който усетих присъствието му, всичко което чувствах и това, че го показвах явно, изглеждаше толкова естествено и дори правилно. За момент успях да се пречупя пред някой друг, което сега след хиляди мисли в главата ми, ми се струваше ужасяващо. Не исках да бъда слаба, защото това означаваше, че хората ще го видят и щях да бъда мишена, по която да тъпчат. А Алтеа Флеминг не беше изтривалка. Алтеа Флеминг отдавна беше престанала да бъде добродушното и наивно момиче, което всеки газеше, за да получи това което иска. Ето заради това не ми оставаше много време за лекуване. Един ден щеше да свърши чудеса. Но до неговия край, можех да си позволя да бъда уязвима още малко.

*

Пристъпих през прага на залата с увереност, на която би ми завидяла и манекенка от световния моден подиум. Седнах най-отпред, централно и точно срещу бюрото на Тревър. По принцип никой не се буташе да сяда на първите места, но за да се подсигуря дойдох възможно най-рано. Оставих телефона на бюрото и бръкнах в чантата си. Щях да го побъркам. Залата започна да се пълни, а аз продължавах да ровя из телефона си, докато до мен не се стовари чанта. Погледнах с досада, Карина нервно се тръшна на мястото до мен.