Горчив

17

Ярослав

Раздразнението ми от преди часове сякаш се беше изпарило. Не ми даваше мира това, че най-вероятно неотложната работа, която е имала е била с онзи палячо. А тя продължаваше да крие от мен. Въпреки че не бях напълно убеден в това, което мислех, но не спираше да ме тормозят думите на Мона. Ами ако наистина беше така? Ами ако наистина Алтеа имаше връзка с този човек и лъжеше и двама ни. Не... Нямаше как да го повярвам. Не, защото не би било възможно, а защото виждах и усещах, че с мен Алтеа беше себе си повече отколкото с някой друг. Затова просто се опитах да се успокоя, а когато се качихме в стаята и останахме само двамата, сякаш целия свят около нас изчезна. Не знаех какво да очаквам, нито какво да си мисля.

Решихме да вечеряме в стаята. Алтеа беше изморена, а аз бях сигурен, че няма да мога да мигна цяла нощ. Затова когато излезе от банята и то само по хавлия... Беше невъзможно да остана равнодушен, затова грабнах каквото видях и се заврях в същата тази шибана баня...

Стоях под душа повече от необходимото, но се опитвах да запазя самообладание. Защото, Бога ми, нямаше да е лесно. Това не беше един час, а цели три дни с нея, сами. Изцяло сами. Без да се налага да се крием, без да се налага да се съобразявам с някой друг. Само. Аз. И. Тя.

Очаквах, когато изляза от банята да е заспала, затова си позволих да изляза по хавлия. Заковах се на прага с кърпа в ръка, подсушавайки косата си. Беше с моя тениска. Щях да получа удар. Беше се излегнала най-необезпокоявано на леглото, което щяхме да делим цели две нощи, ровеше в моя таблет. А аз сякаш виждах бъдещето си. Явно ме беше чула, защото започна да говори, но не ме погледна първоначално.

- Мислех да гледаме някой филм, искаш ли?

И когато не отговорих, се обърна и ме погледна. Косата ѝ вързана на висока опашка, лицето без капка грим - истинско съвършенство, а очите най-кристалното синьо, което някога бях виждал. Беше като океан, направо можеше да те помете само с поглед. Усетих, че съм се втренчил в нея едва, когато ми се усмихна. Отклоних поглед от нея и продължих да попивам косата си, но тя стана от леглото. Мамка му! Ще умра! Край - сега беше момента на моята смърт. Раздвижих се, за да не забележи какво се случва между краката ми, но трудно бих го скрил... И все пак, явно изглеждах достатъчно равнодушен, защото тя не се приближи.