Горчив

29

Алтеа

Времето минаваше, но тежестта в гърдите ми не изчезваше. Стараех се да не обръщам внимание на чувството за празнота, но колкото повече дни минаваха, толкова повече то се усилваше. Избягвах срещите с Карина, но когато я видех, тя не изглеждаше много добре. Което засилваше притеснението ми за нея. Знаех, че нещо се случва, но нямах сили да се изправя срещу нея и да изгладим нещата. Идваше ми в повече. Случилото се с Тревър, съпругата му – Кристина, това с Кари... и най-вече Ярик. Изпадах в дълбока депресия всеки път, в който се срещнех с Алина и тя заговаряше за брат си, всеки път в който отивах до дома ѝ и бегло очите ми го срещаха. Преглъщах всеки път желанието да отида при него, да го докосна, да му кажа, че ще забравя всичко и отново искам да бъдем заедно – аз и той. Но не можех. Не можех да забравя предателството му. Не вярвах, че някога ще мога отново да му повярвам и да не се замислям всеки път дали не ме лъже и дали е искрен с мен. Затова не можех и да си причинявам повече това да се срещам с него. Сърцето ми беше готово да му прости и да се върне с пълна сила към това, което имахме, но разумът ми не спираше да повтаря: „А къде е доверието ти?". А буцата в гърлото ми не се махаше.

Двете с Джиджи имахме уговорка да се срещнем за по питие. С нея бяхме станали изключително близки, може би имаше и нещо положително в това, че двете с Карина имахме разногласия, намерих още една сродна душа, с която можехме да споделим несгодите си. И преди това съм се разбирала с нея, но като че ли не сме имали възможността и времето, за да се сближим толкова, колкото сега.

Спрях пред къщата ѝ и запалих цигара, докато я изчаквах да излезе. Изпратих бързо съобщение, че съм отпред и не след дълго русата ѝ главица се показа от вратата. Изтича по стъпалата и бързо се шмугна в колата.

- На мен ли ми е студено или времето наистина се разваля? – потри ръце една в друга, а аз се разсмях.

- Вероятно и двете.

Телефонът ѝ започна да звъни, а тя изсумтя.

- Какво? – попитах преди да тръгна, а тя отметна глава назад.

- Грейсън. – отговори тихо. – Не спира да ми звъни.

- И какво иска? – вдигнах вежда учудено, а тя поклати глава.

- Откъде да знам, постоянно си намира причини... Веднъж му споменах, че искам да започна да спортувам, сега не спира да си предлага услугите.