Горчив

6

Алтеа

След тежкото ми прибиране от болницата, влязох вкъщи като торнадо. Хлопнах вратата и се запътих директно към банята, но Карина рязко отвори нейната врата и присви очи. Усетих накъде отиват нещата, но веднага след като плъзна поглед по тялото ми, очите й се разшириха от ужас. Отвори устни, за да каже нещо, но нищо не излезе, а вместо това очите й срещнаха моите, пълни с объркване и уплаха.

- Не питай. – поклатих глава, а тя стоеше все така онемяла.

- Да не питам ли? – премигна няколко пъти и затвори устни, но несъзнателно пак ги отвори. – Имаш ли представа как изглеждаш?

- Сякаш съм била на война? – пошегувах се и предложих усмивка, но тя ме гледаше все така. – Добре съм.

Опитах се да я успокоя, но виждах как тялото й се напряга и постепенно от шок и изненада, изпада в паника.

- Добре съм! – повиших тон и разперих ръце. – Не е моя.

- Какво се е случило?! – попита, но поклати глава. – Изглеждаш...

- Знам! – изпуфтях и тръгнах към дневната ни.

- Алтеа! – вървеше зад мен, а аз отпуснах глава назад и се обърнах към нея.

- Не ме карай да обяснявам. – примолих се, а тя ме изгледа сякаш бях луда.

- Ебаваш ли се? – попита. – Да не обясняваш?!

- Казах, че съм добре! – заявих и се тръшнах на дивана, полагайки глава на облегалката.

- Добре била. – изсмя се. – Не идваш на срещата, не си вдигаш телефона, цялата нощ те няма и се прибираш сутринта в окървавена рокля! Още някой час и щях да те пусна за издирване.

- Не преувеличавай. – извъртях очи.

- Знам, че си леко нестабилна, но това... - посочи роклята ми и мен самата.

- Просто се натъкнах на кофти ситуация.

- Кофти ситуация, казваш? – продължи да настоява. – Ти наистина не си добре!

- Кой го казва! – размахах ръце и се изправих.

- Теа! – тръгна след мен.

- Ще влезеш да ми изтъркаш гърба ли?

- Имаш нужда да ти налея акъл в главата! – повиши тон.