Горчив

19

Ярослав

Щяхме да организираме купон по случай рождения ден на Мат. Все още нямах намерение да говоря с Травис, но бях принуден да прекарам вечерта и с него. След връщането ни Алтеа беше някак резервирана към мен, дори бих казал, леко студена. Опитах се да говоря с нея относно случилото се там, но тя отказваше да продума. Исках да ѝ покажа, че въпреки станалото за мен тя остава същата и това, на което бях свидетел не променя отношенията ми с нея, но тя не спираше да ме изолира. Затова сутринта преди партито направих това, което направих. Може би щеше да ме намрази за това, но не ми оставяше друг избор.

Обадих се на Карина. Тя нямаше представа за какво исках да говоря с нея, но въпреки това дойде. Усмихна се притеснено преди да седне.

- Здрасти! – измърмори и се настани срещу мен.

- Ще пиеш ли кафе? – попитах, а тя кимна.

Вдигнах ръка, за да извикам сервитьорката, а Карина поръча. След като отново останахме насаме, тя се загледа в мен с очакване.

- Искаше да говорим за нещо? – попита ме, а аз се подсмихнах.

- Направо на темата, а?

- Нали затова искаше да се видим. – уточни.

Карина беше странна личност, нищо чудно, че Мат изпитваше страх от нея. Наистина би била способна да те запали докато спиш. Светлите ѝ очи бяха толкова пронизващи, погледът ѝ настоятелен и изпитващ. Гледаше по един особен начин и бях сигурен, че не можеш да скриеш нищо от нея. Присви очи и зачака да започна да говоря.

- Е? – подкани ме, а аз поех дълбоко въздух.

- Исках да поговорим за Алтеа. – отговорих без заобиколки.

- Какво за нея? – продължи да ме гледа със същия този влудяващ поглед.

Абсолютно неразгадаема.

- Случи се нещо на сватбата на баща ѝ и след това. – отвърнах и погледнах към масата, а след това отново в нея.

Наистина имаше нещо в нея. Сякаш бавно изсмукваше душата ти с поглед.

- И? – попита съвсем просто.

- Знаеш ли за това? – настоях.

- Да. – кимна.

Не очаквах да ми отговори честно, но ето – направи го.