Горчив

7

Ярослав

Бях силно учуден, когато момичето, което питаше за мен на бара се оказа не коя да е, а именно малкото гръцко чудо. Щях да получа удар на млади години при гледката, която се разкри пред мен. Бях убеден, че трябва да е моя независимо от всичко. И въпреки плановете й, които очевидно не включваха мен, или поне не и до сега, тя беше изцяло в моя график. Категорично. Което ме правеше още по-устремен да я спечеля, на всяка цена.

Естествено, че тръгнах след нея. Къде иначе щях да ида. Зарязах всичко и тръгнах без да ми мигне окото. Знаех, че Грейсън трябва да ме потърси и че имах планове с тях по-късно вечерта, но това не ми пречеше да вкарам и самата Алтеа в тези планове. Колкото повече я държах близо до мен, толкова повече шанс щях да имам. Или пък не.

Забавих крачката, когато краката ми стъпиха на пясъка. Алтеа вървеше с няколко крачки пред мен, което ми позволяваше да се наслаждавам на гледката. Без да ме погледне, се наведе и събу обувките си. Захвърли ги настрани и се запъти към водата. Не обелих и дума, но продължих да я наблюдавам. Този път се обърна, за да види дали я следвам и се усмихна лукаво, когато видя, че съм зад нея. Поклатих глава и тихо се разсмях, когато хванах мисълта й. Надигна оскъдната си блузка, оставайки гола от кръста нагоре. Последваха и късите панталони, под които се оказа, че няма нищо. Голата истина. Абсолютно перфектна. Имаше извивки, на които и Джей Ло можеше да завиди. Тъмната й коса се спускаше на къдрици по вече голия й гръб. Седях като омагьосан или по-скоро като в транс, наслаждавайки се на всяка част от нея, която можех да видя от такова разстояние, и на всяко нейно грациозно движение. Не отделях очи от нея, сякаш беше видение. Сирена. Беше повече от красива, видение. Спря за малко, когато водата докосна краката й и погледна надолу, където вълните спокойно се разбиваха в брега. Вдигна ръце нагоре и заплете длани в косата си. Продължи напред, а аз гледах как голотата й се плъзва във водата, скривайки тялото й от жадните ми очи.

Тромаво се свлякох на пясъка, продължавайки да гледам как се скрива от погледа ми. И въпреки че не я виждах, очите ми продължаваха да гледат в тази посока. Свъсих вежди след като не се появи повече време от нормалното. Надигнах се бързо и се приближих до водата.

- Алтеа! – извиках, но нямаше отговор. – Мамка му!

Изритах обувките си, съблякох тениската и изхлузих дънките си в движение. Гмурнах се по-най бързия начин и заплувах към мястото, на което беше изчезнала. Потопих се изцяло във водата, но нея я нямаше, не и наоколо. Слънцето почти беше залязло, което значеше, че тъмнината щеше скоро да се плъзне по целия хоризонт. Отново поех въздух и се потопих във водата, но нищо. Излязох на повърхността и си поех въздух.