Горчив

16

Алтеа

- Няма ли да избереш вече? – Карина извъртя очи, а аз я изгледах.

- Все пак трябва да облека нещо, нали?

- И ще ходиш с Ярик? – гледаше ме невярващо, а аз продължих да се взирам в отражението си.

- Да.

- Защото? – отново попита.

- Така съм решила.

- Това е ясно, но защо Ярик?

- А ти кого предлагаш – Тревър? – обърнах се рязко към нея, а тя вдигна рамене.

- Просто ми е чудно.

- Кое, Кари? – изсумтях и се загледах в нея.

- Това, че излизаш с него.

- Приятели сме, какво лошо има? – обърнах се отново към огледалото и започнах да оглеждам роклята.

- Да, видях онази вечер. – поясни и се подсмихна. – Не знаех, че приятелите правят такива неща.

- Не правим нищо нередно. – уточних. – Просто няколко целувки.

- По приятелски. – ухили се.

- Да. – кимнах и се насилих да остана сериозна. – Като говорим за приятели...

Тя ме изгледа в очакване, а аз присвих очи подозрително.

- Струва ми се, че Мат беше много загрижен въпросната вечер.

Карина се обърна на другата страна, изправи се и се загледа в една от роклите.

- Не мисля, че е бил. – отвърна тихо.

- Как се втурна само...

- Просто е бил наблизо. – вдигна рамене. – Друг също би го направил.

- Мхм. – кимнах няколко пъти. – Нали знаеш, че Джиджи се среща с него.

- Знам. – отвърна категорично. – А и защо ми ги казваш тези неща?

- Просто отбелязвам. – вметнах, но тя изтцъка.

- Не си вкарвай мухи в главата. – обърна се към мен и погледна отражението ми, избягвайки очите ми.

- Няма. – отвърнах. – И все пак...

- Алтеа! – извъртя очи и се тропна на стола.

- И все пак... - повторих и натъртих. – Даяна е далече от освободеността на мисълта като теб. Не си докарвай главоболия.