Горчив

31

Алтеа

В продължение на часове телефонът не слизаше от ръката ми, опитвайки се да се свържа с Ярик. И не можех. Телефонът му беше изключен, а аз се надявах просто да се върне. Алина държеше ръката ми, опитвайки се да ме успокои, а аз не спирах да се обвинявам. Алина знаеше всичко, затова и се радвах, че дойдохме тук, за да мога да ѝ кажа как вървят нещата с настоящия план. Кристина най-накрая беше решена да действа, а аз не можех да ѝ обърна гръб, не и след като аз самата бях тази, която подклади огъня и ѝ даде идеи. Всичко вървеше чудесно, Тревър, брат му и баща му изобщо не подозираха какво ги очаква, но ето, че отново изпитвах провала на плещите си. Провала заради собствената си глупост. Знам, че трябваше да му кажа още когато се сдобрихме, но се увлякох в моментите ни и някак другото премина на заден план. Не, нямах намерение да го лъжа, нито да се крия този път, но той не ми остави възможност да обясня. А аз изобщо не знаех какво да направя. Да изляза и да го търся? Да продължа да звъня, въпреки че не спирах да чувам звука от изключения му телефон?!

- Ще се върне. – Алина продума тихо, но аз поклатих глава.

Усещах очите си толкова подпухнали, може би изглеждах страховито, но Алина не обръщаше внимание. Над гърдите ми беше заседнала огромна тежест и не искаше да си иде. Опитах ли да си поема въздух – нещо не ми достигаше и не можех.

- Нека да се обадя на Травис? – Алина попита, но аз поклатих глава.

Знаех, че двамата с Ярик все още са в обтегнати отношения, а в момента беше толкова афектиран, затова не исках да го провокираме повече.

- Ще му скъсам главата! – заплаши, а аз подсмъркнах за пореден път.

- Аз съм си виновна. – гласът ми беше дрезгав. – Ако само бях му казала...

- Теа, - въздъхна. – не те оправдавам, може би е трябвало да го вмъкнеш в някой разговор, но не може да реагира така.

Свих рамене. Аз също не съм от хората с най-добрите реакции при подобни ситуации, така че... Можех ли да го виня.

- Защо не си легнеш, опитай да си починеш и да поспиш, а утре ще го мислим на трезва глава? – предложи, а аз се поколебах.

- Може би трябва да се прибера...

- Луда ли си?! – намръщи се срещу мен.