Горчив

22

Ярослав

Бях на поредния купон, Мона седеше плътно до мен, стараейки се да не ме изтърва от поглед, но единственото, което исках да направя е да се отърва веднъж завинаги от нея. Хората около мен се забавляваха, а аз не спирах да се питам къде сбърках. Къде сбърках с момичето, което не излизаше от ума ми не само през деня, но и през нощта. До този момент не можех да си дам обяснение защо ѝ беше да го прави. А не че аз и дадох шанс да обясни, но не можех да преглътна това, че не беше откровена с мен преди това. От всичко, което ставаше между нас, вярвах, че доверието, което изградихме беше незаменимо и неразрушимо. За съжаление се оказах в грешка. Мислех, че сме създали някаква специална връзка между нас, силна и такава, която не се нуждае от нищо в допълнение. Отново сгреших. Всъщност за нея се оказах посредствена играчка, която е запълвала времето ѝ докато се е опитвала да се добере до преподавателя си. Не си падах по клюките, но и не послушах Мона, когато ми каза какво се чува из университета. Но когато онзи копелдак се изправи пред мен и заяви, просто навързах точките. Върха беше, когато я видях с него. И то не дълго след като беше се видяла с мен. И понеже аз отказах да прекарам време с нея, тя просто беше се обърнала към заместител. Или по-скоро аз бях заместител.

Никой не смееше да ме закача след случката на последния купон, а Мона се кълнеше, че ако допусна обратно Алтеа на някой от купоните ни ще ѝ направи живота ад. Не, че вярвах това да се случи, но познавайки Алтеа, щеше отново да я нападне и това можеше да провокира Мона да реагира по друг начин, обвинявайки я в посегателство. А не исках да се стига до това. Всъщност какво ми пукаше? Дори да ѝ повдигне обвинения, дори да напише жалба срещу нея... Това нямаше да бъде мой проблем. А и бях сигурен, че Алтеа няма да припари до тук. Не и след всичко станало между нас. Познавайки себе си пък, щях да я изпратя обратно вкъщи. Не исках да имам нищо общо с нея, още повече да я виждам.

Карина беше тук, естествено. Карина идваше много по-често отколкото Джиджи, което беше странно само по себе си, но реших просто да не задълбавам в темата. Наложи се да обясня и на сестра си, че всъщност Алтеа не ми е толкова близка, колкото Алина си е помислила и това, че ме е придружавала на една от визитите ми, не я прави специална.

И колкото и да се стараех да не давам вид на гневен, напълно разбит идиот, бях точно такъв. Всички знаеха, че това нещо ме съсипва. Всеки можеше да заложи главата си, че липсата на Алтеа ме правеше нещастен и ме изяждаше отвътре, но никой от тях не смееше да продума.