Горчив

9

Ярослав

След спорът ни в неделя сутринта, се опитах да говоря с Алтеа, но тя беше изключително обрана и лаконична. Разменихме няколко съобщения, опитах да й се обадя, но тя категорично отбягваше обажданията ми. Започвах да ставам нетърпелив, не защото не ми вдигаше, а защото исках да бъда близо до нея, да я опознавам, а тя не ми позволяваше. Плашещо беше за мен самия, че до такава степен започваше да обсебва ума ми. Не спирах да мисля за нея, не можех да се отърва от нея дори в съня си. Приятелите ми се спогледаха няколко пъти след поредния ми нервен изблик докато гледахме мач у Травис.

- Какво става? – Грейсън надигна кенчето с бира, опитвайки се да изглежда небрежно докато ме подпитва.

- Нищо. – отвърнах привидно спокойно.

- Добре. – съгласи се с мен, но отново размени поглед с Травис.

- Ще престанете ли да се споглеждате, сякаш не съм тук?! – отвърнах раздразнено.

- Просто си малко... - Мат се зачуди как да продължи. – Не на себе си.

- Добре съм. – сопнах се и облегнах глава на облегалката.

- Защо просто не изплюеш камъчето? – Грейсън въздъхна, а аз вдигнах вежди учудено. – Стига, Ярик! Не сме слепи.

Предпочетох да не отговарям на това. Дори предпочетох да замълча изобщо, защото иначе щях да призная не само пред тях, че момиче е в основата на поведението ми, но най-вече пред себе си. Тогава влечението ми към нея щеше да стане толкова реално, дори с тенденция да се превърне в мания.

- А свързано ли е със сестра ти? – Травис наруши тишината и всички го изгледаха, а аз поклатих глава.

Не можех да коментирам състоянието на сестра ми, дори не можех да си го позволя, защото това щеше да отключи още по-голяма агресия в мен и тогава нямаше как да се спра. Щеше да избие на някъде. В последно време Травис все по-често споменаваше сестра ми и все по-често се интересуваше от нея, в което изобщо не исках да задълбавам, защото бях сигурен, че ще открия нещо, което не ми харесва. А все още не бях готов да се сбогувам с един от най-добрите си приятели. Затова реших отново да го подмина.

- Мона твърди, че сте заедно. – Грейсън подхвърли, а аз щях да изплюя бирата си.

- Какво каза? – преглътнах и се опулих срещу него.

- Дам, Лара също го вметна. – Мат кимна в моята посока и се опита да потисне усмивка.