Горчив

28

Ярослав

Опитвах и опитвах... и опитвах. Отново нищо. Тя дори не искаше да ме погледне, дори не искаше да вдигне на позвъняванията ми, а какво остава и за нещо повече. Бях на ръба на отчаянието и вече бях започнал да си мисля, че наистина между нас всичко е приключено. Не беше типично за мен да се отказвам и не, не го правех, но тя наистина ме влудяваше. Между цялото ми ежедневие, между работата, която вършех, между вечерите с родителите ми и последните посещения при сестра ми, Алтеа не спираше да се прокрадва в ума ми. Знаех, че двамата с Карина бяхме в немилост, но Джиджи категорично отказваше да ми докладва какво, за Бога, е намислила Алтеа и най-вече как е тя. Откачах и не можех да се побера в кожата си само при мисълта, че тя беше наблизо, а не можех да я доближа.

Слава Богу, сега имах с какво да се разсейвам. Сестра ми щеше да си бъде вкъщи след около час. И нямах търпение да усещам присъствието ѝ тук. Все по-често се замислях какъв късметлия бях, че сестра ми беше успяла да се изправи на крака, че я имах и че беше жива. Защото ако нещо се беше случило с нея, нещо фатално... То това щеше да бъде и моя край. С Алина имахме много силна връзка. Винаги съм бил щастлив, че имам по-малка сестра. Че има за кой да се грижа, че имам на кой да споделя и най-съкровените си тайни и да съм сигурен, че няма да излязат наяве. Ако съществуваше нещо като сродна душа, то сестра ми щеше да бъде моята. И не, не мисля, че непременно сродната душа би могла да бъде само и единствено половинката в живота или някой, с който да имаш интимни изживявания.

Алина беше моята сродна душа. Някой, с който съм сигурен, че съм срещал и в предишен живот. Някой, който познавам толкова добре, дори повече от себе си. Затова ако я бях изгубил, щях да изгубя и себе си.

Алина не искаше кой знае какво посрещане, но пожела все пак да има малко събиране. За мое неудоволствие, обаче, беше поканила и моите приятели, включително и Травис. Отношенията ни с него все още бяха нестабилни, бяхме започнали отново да си говорим, но не така свободно. Все още не ми беше минало, а Травис ме познаваше достатъчно добре, за да знае, че просто ми трябва време. Баща ми щеше да докара Алина, а най-близките ни говореха оживено в дневната ни. Майка ми сияеше, и как няма – дъщеря ѝ най-накрая беше добре и се прибираше вкъщи, там където принадлежеше.

Бях се засилил към трапезарията, когато на вратата се позвъни и смених посоката си, за да отворя. С отварянето на вратата, очите ми останаха забити в точка, а срещу мен стоеше момичето, което успя да срине целия свят в краката ми, да стъпче всичко в мен и да се обърне и да си тръгне. Алтеа беше присвила устни нетърпеливо и погледна навътре с надежда някой друг да се появи. Преди да проговорим като че ли се прокрадна нотка на колебание, може би се чудеше дали да си тръгне, но това бързо изчезна от лицето ѝ.