Горчив

14

Алтеа

Издърпах поредната цигара от устните си и я хвърлих на земята. Бях толкова изнервена заради това, което предстоеше, че не можех да си намеря място. Не можех да избягам отново от срещата си с Тревър, затова не ми трябваше много време, за да се съглася на поканата му. Не знаех какво ме очаква, не бях говорила с него от лекцията, която имах с него и след като ме видя с Ярик. Знаех, че ще повдигне темата, даже бях сигурна, че иска да се срещнем именно заради това. Не бях длъжна да давам обяснения кой е Ярик и какъв е той за мен. Отделен беше въпроса, че аз самата не знаех какъв е той за мен. Приятел, човек с който прекарвах част от времето си, изобщо не можех да го определя, но не смеех и да пришпорвам ума си, за да го направя. Не бях готова да дам определение на това, което ставаше между нас. Затова просто вървях по течението, оставяйки нещата такива каквито бяха за момента. С Ярослав нямахме никакви по-сериозни взаимоотношения, което пък не ги правеше по-малко специални. Напротив. Именно с него имах чувството, че сме в някакво място, извън всякакви категории. Не можех и да разбера какво искаше той самият от мен. Виждах някакво колебание, виждах отчасти желанието му към мен, но в друг момент това изчезваше и биваше заменено от нещо друго. Може би си въобразявах, може би наистина искаше да бъдем само приятели, а аз не му позволявах да се доближи изцяло до мен, защото не вярвах на намеренията му. А и аз самата не знаех какво да направя с неговото приятелство. Не знаех как да реагирам, как да го тълкувам. Не излизахме по срещи, не планувахме да се виждаме, но го правехме във всеки удобен и за двамата момент. Усещах, че с него се променям или по-скоро се връщам към старите си навици. Нещо, което смятах за отдавна загубено. А това до някаква степен ме караше да се вълнувам и да се успокоявам едновременно. И незнайно защо бях силно притеснена от факта, че той изпитва гняв към един от приятелите си. Не можех все още да разбера каква е историята със сестра му и до каква степен можех да ходя по този лед, за да не се спука в най-неподходящото време. Не можех и просто така да попитам някой друг от групата им. Но тайно се надявах Ярик някой ден сам да пожелае да ми разкаже. Не знам кога започнах да изпитвам подобен род привързаност и то към мъж. Самата аз не можех да уловя кое точно в него променяше мен. И все пак усещах, че го правеше, но не можех да му се противопоставя.

Тревър пристигна с колата си и изчака да се кача вътре. Както винаги беше пожелал да го чакам на неутрално място, където никой не би могъл да го разпознае. След като закопчах колана си, осъзнах, че той дори не ме беше погледнал, а да не говорим за обелване на дума дори. Гледаше право напред, а аз извъртях очи. Толкова беше прозрачен, а това негово собственическо чувство ми беше до безкрай противно. Но той нямаше как да знае, че аз всъщност не му принадлежах. Изобщо и никога. По-скоро бих умряла, отколкото това. И все пак, реших да наруша тишината.