Горчив

12

Алтеа

Не исках да си тръгвам, но трябваше. Това... нещо с Ярослав започваше да мъти ума ми. А наистина имах нужда да се абстрахирам. От него. От това, което пораждаше в мен. Не можех да си дам логично обяснение защо настръхвах, когато беше близо. Защо умирах за погледите му, защо изгарях за вниманието му. Поклатих глава няколко пъти и мислено се насилих да превключа на друга вълна.

- Добре ли си? – Диди ме гледаше с любопитство.

- Да. – отврънах. – Защо?

- Струваш ми се малко... - почуди се. – Замислена.

- Добре съм. – уверих я.

Тя замълча и кимна, но не изглеждаше много убедена. Спогледаха се с Карина и отново се заеха с учебниците си. Отново плъзнах надолу по екрана, за да огледам снимките му. Увеличих едната, за да запомня синьото в очите му още по-хубаво. Захапах нокета на показалеца си и разгледах следващите снимки. Никъде нямаше такива с момиче, абсолютно в целия му профил липсваше каквото й да е доказателство, че може да излиза с някоя.

- Какво гледаш? – Карина вдигна вежда, а аз я изгледах сепнато.

- Нищо.

Скрих бързо профила му и я погледнах.

- Мхм. – сви устни и се подсмихна.

- Пак ли дебнеш Тревър? – Джиджи се включи и затвори учебника си.

- Не. – отвърнах по-бързо отколкото исках.

Погледнах първо едната, после другата. И двете ме гледаха с подозрение.

- Търсех... - преглътнах и прехапах устни, вгледах се в телефона. – Онзи клуб, за който говорехме.

- Успя ли да го намериш? – Карина отвърна въодушевено.

- Да. – кимнах.

- Наистина?

- Да.

- Ще идем ли?

- Ще ни трябват покани. – начумерих се.

- Защо? – Джиджи надигна вежди в почуда.

- Защото е нещо като частно парти, предполагам. – замислих се.

- Това е тъпо. – Карина изкоментира.

- Ще намеря покани.

- От къде?

- Ще разпитам тук-там.

Не излъгах. Наистина щях да разпитам, но просто един човек.

- Добре. – сегласиха се, а Джиджи продължи. – Може ли да включим още... един?