Горчив

21

Алтеа

Потропвах с пръсти след като натиснах „изпрати" и съобщението светна на екрана, което значеше, че Тревър не ме е блокирал. Перфектно! Може би нямаше да отговори веднага и предполагам, че в началото щеше да се прави на недостъпен или на наранен. Щеше да се дърпа, да ме кара да му се моля, но нямаше никакво значение, защото аз бях готова на всичко, за да постигна това, което исках.

Относно Ярик... С него нещата явно наистина бяха приключили, а аз нямах намерение да му се моля. Той също щеше да си го получи в даден момент. И не, не мислих, че от мен. Аз може и да не бях точната за него, но щеше да има някоя, за която щеше да страда. Така... така както аз за него. С всички сили се опитвах да държа мислите за него скрити надълбоко, но не ми се получаваше. Затова се концентрирах върху работата, която трябваше да свърша с Тревър. Това щеше да бъде достатъчно, за да отвлича ума ми. За момента. А след това... След това щях да се отдам на разочарованието и празнотата, която усещах. А и може би в един момент сама щях да се убедя и да се съглася с това, че щом не поиска да ме изслуша, просто не си е заслужавал усилието.

И точно, когато си мислех, че Тревър няма да ми отговори, той ми написа съобщение.

Тревър: Тук съм.

Прехапах устни и стиснах зъби.

Алтеа: Съжалявам за казаното.

Усмихнах се. Бях сигурна, че това ще подейства.

Алтеа: Сбърках. Липсваш ми...

Вътрешно ликувах, защото бях убедена, че това ще му въздейства. Истината беше, че Тревър е съвсем мек и лесно бива манипулиран.

Тревър: Ти също ми липсваш.

Знаех си! Истински шаран.

Алтеа: Може ли да се върнем от началото?

Тревър: А какво ще кажеш да продължим откъдето спряхме?

Алтеа: Мислех, че няма да го искаш.

Тревър: Нямаш представа колко много искам теб...

Готов. Абсолютно готов.

Тревър: Искаш ли да се видим?

Алтеа: Да.

Не изчаках повече. Написах адреса на хотела, в който се намирах и се заех с плана си докато го чаках да дойде.