Проклятието

30.

Цяла нощ не успях да мигна. Постоянно се въртях в палатката си и се опитвах да задържа очите си затворени, но вълнението в мен не ме свърташе на едно място. Слънцето изгря и реших да седна отвън около пепелта от лагерния огън. Донякъде бях доволна, че слънцето печеше в лицето ми, защото слънчевите очила най- сетне изпълняваха нормалната си функция. Днес беше денят, който очаквах от толкова години...

-         Станала си рано.- Том седна срещу мен и ме разсея от мислите ми.

-         Не съм заспивала...- гледах встрани- Искам днес всичко да мине както трябва...- въздъхнах и си представих как Брайън ми се молеше на колене за пощада.

-         Разбирам те...донякъде...- той се взираше в слънчевите ми очила и отново си повторих мислено, че нямаше как да види очите ми.

-         Не знаеш през какво съм минала, така че не ме разбираш.

-         Ти също не знаеш през какво съм минал, така че не си мисли, че си единствената с проблеми...- Том сви юмруци и вените му изпъкнаха.

Въобще не ме интересуваха неговите проблеми. Факта, че въобще дойде на това пътуване, означаваше, че моят проблем беше по- важен от неговия.

-         Мисля, че всички сме прецакани...- Хосе се появи от палатката си и държеше таблет. Обърнах се към него, този ден ставаше все по- интересен, а беше едва сутринта- Около територията на Брайън има силово поле, което му сигнализира, ако преминеш...- Хосе изглеждаше толкова притеснен.

-         Този е откачил!- Том сбръчка вежди- Нима толкова го е страх от....нея?!- посочи ме, а аз го погледнах със сбръчкани вежди- Сериозно ли?!

-         Не подценявай кралицата.- Хосе се усмихна, припомняйки си битките, които ръководех преди години.

-         Тя не ми е кралица...-  Том се подсмихна, като се изправи и изтупа- Кажете ми като тръгваме, искам да се разходя.

-         Но не се отдалечавай много, не забравяй, че...-Ноа му се провикна, докато идваше към нас.

-         Да, да...знам!- Томас махна с ръка, докато се отдалечаваше.

Не знаех какъв му беше проблема, все пак беше тук по свое желание.

-         Е, Аврора, днес е денят!- Ноа седна на дървото до мен и потри нервно ръце- Поне времето е хубаво...- опита се да ме разсее, но без успех.