Проклятието

19.

Тази глава е свързана с предишната ми история

„Реална идентичност"

Подпрях се на един голям овален камък и нещо пред мен привлече вниманието ми. Отидох до него и за малко не си глътнах езика...не можеше да бъде...халюцинирах. Повдигнах малката подаръчна кутийка и я гледах с ужас.

-         Аврора, добре ли си? Пребледня!- Маркъс сложи ръка на челото ми, за да провери температурата ми.

-         Не може да е истина, тази кутия е от...рожденият ми ден!

-         Който е днес...- Маркъс повдигна вежда.

-         Не...този подарък е от братята ми, които сега са мъртви.

-         Оу...съжалявам!

-         Дори не успях да го отворя...- няколко сълзи се появиха в очите ми, но не позволих да се стекат по бузите ми.

-         Е...какво чакаш?- Ноа повдигна рамене.

-         Ти тъп ли си?!- Фил леко повиши тон- Това е капан!

-         Очевидно!- Томас завъртя очи.

-         Знаех си, че нещо лошо ще се случи!- въздъхнах и Томас погледна настрани...определено щях да го разпитам после- Е, която и да е, ще се появи само по един начин!

Кутийката беше точно такава, каквато си я спомнях- в бледо лилав цвят, а панделката около нея беше в по- тъмно лилаво. В нея имаше медальон, а когато го отворих, от двете му страни имаше снимка с мен и братята ми поотделно. Бяхме толкова щастливи. Не издържах и позволих на сълзите в очите ми да излязат. Симо погали рамото ми в опит да ме успокои.

-         Честит 18-ти роджен ден, како! Обичаме тее!- чух пеещите гласове на братята ми.

-         Сприии!- извиках, плачейки.

Момчетата ме заобиколиха, за да ме предпазят. Притиснах кутийката към гърдите си.

-         Колко хубав спомен!- каза въпросната жена измежду лианите- Жалко, че няма друг такъв!- тя се засмя.

-         Аах, всички кучки ли се смеете толкова противно!- възкликна Томас с погнуса, разтърсвайки глава.

Тя още повече се засмя.

-         Харесвам духа ти.- и тогава се появи- ниска, с червена свободна рокля и руса коса, стигаща малко под раменете. Зелените й очи ме гледаха самодоволно- Благодаря ти, че ме пусна.- погледна Томас.