Проклятието

22.

Гледна точка на Томас

Аврора започна да тича към леогъра без никакво оръжие и план. Правеше го за да ме ядоса. Той изръмжа към нея и беше готов да я захапе, щом тя го доближи. Аз също започнах да тичам към животното, но намекнах с поглед на Фил да ми подаде модифицираното оръжие в едната си свободна ръка. Аврора явно беше направила същото с Хосе, защото той й метна нож, с който за малко не се поряза. Явно мислеше, че щеше да успее да прескочи устата на леогъра и да забие ножа в гърба му. Но бях убеден, че това нямаше как да стане. Точно преди леогъра да я захапе, тя подскочи над главата му, но животното беше умно. Уголеми захапката си и Аврора попадна в обсега му. По най- бързият начин се прицелих и вкарах няколко сини крушума в отворената му уста. Направих няколко дупки в челюстта му и тя се затвори, като Аврора падна малко зад главата му.

- Ти луда ли си?- извиках- Сериозно ли мислеше, че щеше да се получи?

- Трябваше да опитам!- тя извика обратно- От къде да знам, че ще ме надхитри!?

- Наистина пое огромен риск.- Хосе пусна лианите на земята- Имаше много малък шанс да успееш.

- А защо нищо не каза?!- Аврора изгледа гневно подчинения си.

- Защото знаех, че Томас щеше да те спаси.- той ме погледна с присвити от гняв очи.

- Но аз не го знаех. Можеше да не дойде след мен.

- Просто ми благодари.- повдигнах вежда- Не е толкова трудно.

Тя изпъшка и устните й станаха в права линия.

- Благодаря!- тя ме погледна и можех да си представя гневният й поглед отвъд тези отвратителни очила.

Беше ми интересно как преди няколко минути беше засрамена от това, че я зяпах, а сега беше готова да ме убие.

- Маркъс, как направи тези звуци?- засмя се Ноа- Звучеше като морж.

- По- скоро като изнасилена крава.- Найден също започна да се смее.

- Ха ха!- Маркъс завъртя очи- Включени са към познанията ми към територията. Разсеях леогъра, нали така?!- той повдигна вежда и се усмихна самодоволно- Без значение, че звучах като болно прасе.- той се засмя с останалите.