17.

84 6 0
                                    




Гледна точка на Томас

Малките ръце на Аврора бяха увити около кръста ми и летяхме ниско с орела, за да можеше останалите да ни виждат от земята. Не можех да отрека факта, че бях шокиран, когато тя уби съвсем сама тази огромна змия. Но въпреки това я смятах за глупава, за дето скочи от гърба на Симо, за да подчини орела...Ако той не я беше хванал навреме, цялото пътуване щеше да се прецака и тези няколко дни щяха да бъдат пропиляни напразно. Маркъс щеше да се побърка и никой нямаше да може да го успокои. Но реакцията на тримата подчинени щеше да бъде безценна. Какво ли щяха да правят, след като „любимата им" нямаше как да ги командори?!

-         На какво се смееш?- пита ме. Дори не забелязах усмивката си.

-         Ти говориш?!- повдигнах вежда, но се сетих, че тя нямаше как да види това.

-         Колко си забавен!- бях убеден, че сарказмът й беше придружен със завъртане на очи, въпреки че носеше очила- Значи няма да ми кажеш?! Бих искала и аз да се посмея с теб.

-         Не е твоя работа.

-         Защо ме мразиш?- тя въздъхна- Какво толкова съм ти направила?

-         Не може всеки да те харесва.

-         Това не е отговор.

-         Напротив, просто ти не го приемаш.- повдигнах рамене- Свикнала си всички около теб да ти се кланят и да ти угаждат.

-         Ти сериозно ли?!- тя леко се засмя- Да не би да забрави случилото се преди около час?!

-         Знаеш за какво говоря.

-         Не, не знам.- много добре знаеше за какво ставаше дума, но просто искаше да ме дразни. Получаваше се.

-         Не е нормално мъжете да угаждат постоянно на някого, особено на жена. Ти живееш в някакъв измислен свят и си нямаш представа от истинския живот.

-         Мислиш, че не го знам ли?! Но какво да направя?! Това е моят живот и аз си го харесвам такъв, какъвто е. Не приемам критики от непознати.- почувствах се странно от отговора й.

Усетих чуждо присъствие в околността. Това беше една от онези жени с телепортиращите си способности. Нямаше как да не забележи как три камили следваха гигантски орел.

ПроклятиетоWhere stories live. Discover now