Проклятието

24.

Гледах как небето променяше цветовете си, заради залязващото слънце. Постепенно светлините в Ортаун започваха да показват красотата му през нощта и въздъхнах, опитвайки се да премахна напрежението, което се натрупваше в мен.

- Кралице, Ноа иска да влезе.- Фил прекъсна мислите ми.

- Не го пускай!- отпих от кафето си.

- Иска да говори с теб за маршрута, по който ще минаваме.

- Добре, да влиза!- въздъхнах и влязох в малкия хол.

Седнах на малкия, но мек диван, и Фил отвори вратичката на пода. Ноа влезе и седна на креслото до дивана.

- Виж, съжаляваме, ако сме те обидили с нещо...- прекъснах го, вдигайки ръка.

- Пуснах те, за да обсъдим пътуването, а не за да слушам оправдания! А и не съм аз човека, на когото трябва да се извиняваш.- казах и Ноа погледна Хосе- Та...какво предлагаш?

Ноа щеше да каже нещо, но не го направи. Изкара малка карта на града и ми предложи няколко маршрута, но повечето бяха близо до външната му част, където имаше вероятност да срещнем наемници на Брайън.

- Тогава ни остава само един вариант.- Ноа ме погледна и аз въздъхнах, гледайки картата.- През пазара.- завъртях глава към терасата и затворих очи, за да се сдържа- Спокойно, през вечерта там няма много хора.- загледа се в черните ми слънчеви очила. Нямаше да му казвам истинската причина защо не исках да минаваме от там. .

- Добре, минаваме през пазара.- изправих се- След малко тръгваме, кажи на останалите!

- Добре.- той стана от креслото и отвори вратичката в пода.

Преди да я затвори, се обърна към мен.

- Виж, не сме искали да го обидим.- въпреки че не поясни, разбрах за какво ставаше дума и скръстих ръце- Признавам, че понякога сме големи идиоти.- той се усмихна наполовина.

- Ако нямаш нищо друго за казване, затвори вратата отдолу!- донякъде приех извинението му, но просто не исках да продължавам този разговор.

Явно го обидих, защото зелените му очи ме изгледаха накриво и видимо се въздържа да не сподели мислите си. След като чух стабилното затваряне на вратичката, седнах на дивана и махнах очилата си, прокарвайки пръсти през русите си къдрици.