Проклятието

8.

           

Гледна точка на Томас

Алармата ми звънна в 5:30. Определено щях да отмъстя на Маркъс заради глупостите, които ни накара да направим вчера. Събудих и Найден, който беше в съседната стая.

-         Но е 5:30!- оплака се той, след като присви очи, за да види телефона си- Слънцето дори не е изгряло.

-         Вини Маркъс.- провикнах се от кухнята.

-         Поне ще е забавно да видим лицето му, щом разбере истината.

...

Отидохме пред някакъв супермаркет, където ни чакаха Ноа и Маркъс. Бях забравил какво беше чувството да имаш раница на гърба си. Трябваше да напъхам някакви дрехи в нея, защото знаех, че нямаше да се върна скоро в апартамента.

-         Къде е Даниел?- пита Найден.

-         Тук.- като чух гласа му се обърнах към него. Изглеждаше по- ужасно от обикновено. Имаше торбички под очите.- Заради глупостите, които ме накара да изпия вчера- посочи Маркъс- не спах цяла нощ!

-         Да, да, съжалявам.- той дори не погледна Даниел- А сега млъкнете, може да го изпуснем.- прошепна, като не отделяше поглед от входа на супермаркета.

-         Кой?- Ноа се почеса за главата.

-         Онзи с многото покупки. Той е този, който ми описа Аврора.

Погледнах през прозореца на супермаркета и там имаше само няколко клиента, повечето от които бяха възрастни. Но на една от касите чакаше мъж, може би колкото нашата възраст, и количката му беше препълнена с храна и други глупости. Тялото му беше стегнато, трябваше да го питам как точно тренираше. Маркъс изкара бинокъл, за да види покупките.

-         Дай на мен.- каза Даниел, вземайки бинокъла от Маркъс.- И без това е пълна скука.

След няколко секунди, Даниел избухна в смях.

-         Този определено е под чехъл.- каза, все още смеейки се.- Чакайте, изкарва още нещо....ахахах тампони!

-         Няма начин.- взех бинокъла и погледнах към покупките.

  След секунди и аз се засмях. Външността му определено контрастираше с нещата, които купуваше. Все едно татуиран моторист да си вземе кукла Барби. Маркъс поклати глава в раздразнение и продължи да наблюдава странника, Ноа се беше хванал за главата, мислейки какви идиоти бяхме аз и Даниел, а Найден гледаше объркано.