Проклятието

10.

           

Гледна точка на Аврора

Мисълта, че нямаше как да използвам армията си срещу най- големият ми враг, ме побъркваше. Тези петимата...четиримата наистина не знаеха с какво се захващаха. Беше невъзможно да победя Брайън без войска.

-         И кои сте вие, че да ми казвате какво мога и какво не?- казах им.

-         Както казахме, тук сме, за да помогнем.- каза Маркъс. Очевидно той беше мозъка в тази странна компания- До колкото ми е ясно, Брайън е доста добре запознат с магията и когато ти си го доближавала, той е телепортирал замъка си на друго място, защото още не е бил готов за битка с теб.- той направи пауза, преценявайки реакцията ми, и когато разбра, че го слушах, продължи.- А той е разбирал, че си го достигала, защото с армията ти сте прекалено забележими за околните и създанията, които той е омагьосал, са му съобщавали за пристигането ти. Затова не трябва да сме много на пътуването, ако искаш да изненадаш Брайън. Вземи само най- доверените си хора.

-         Вярвам на всеки един в този замък, никой никога не ме е подвеждал!- отвърнах, скръствайки ръце.- Но да кажем, че вярвам на това, което каза. Вземам...Фил, Симо и Хосе. Но, ако разбера, че ме лъжете- погледнах ги с възможно най- страховития си поглед- Не само ще ви подчиня, но и ще ви измъчвам докато не умрете. Тръгваме след 30 минути.

  Подминах ги и излязох от хола. Трябваше да се потготвя за пътуването. Хосе беше нещо като учен, беше много умен и много добре преценяваше рисковите ситуации. Той създаде повечето технологии в замъка ми. Превозните ми средства и оръжията също бяха модернизирани от него. Симо и Фил бяха едни от най- силните ми мъже, а и с тях бях с една идея по- близка, отколкото с останалите. Нямах никаква идея как успях да напъхам толкова много багаж в раницата ми, която после сложих на гърба си.  Облякох къси сини панталонки и бял прилепнал потник. Оставих косата си пусната и си сложих слънчевите очила. Наистина нямах идея как щях да издържа постоянно да бъда с тях. Симо и Фил подготвиха оръжията си, а Хосе- технологиите си, които побра в една черна чанта, която носеше на едно рамо. Беше ми забавно, че Хосе изглеждаше като джудже в присъствието на Симо и Фил, въпреки че всеки изглеждаше така до тях. Излязохме от двореца, като Найден, Ноа, Маркъс и Томас ни чакаха до сивия си джип. Те видяха оръжията на Симо и Фил и се спогледаха.