Проклятието

23.

Гледна точка на Аврора

Хосе се обърна към Томас и толкова силно стисна юмруци, че кокалчетата му станаха бели. Не разбрах защо толкова се ядоса, като си беше вярно...Имах усещането, че не по тази причина гледаше Томас толкова свирепо и определено щях да разбера каква беше тя. Томас сложи ръка на устата си, за да сдържи смеха си...идиот. Приятелите му също леко се подсмихваха и тогава разбрах, че се подиграваха на моя учен...нямаше да оставя нещата така.

- Щом ви е толкова забавно, няма да ви е проблем да пазите отвън, нали!?- скръстих ръце и ги погледнах с повдигната вежда.

- Току- що казах, че нямам проблем с това.- Ноа се усмихна и повдигна рамене.

- Отлично, надявам се да успеете да си намерите храна!- при тези мои думи усмивките на момчетата замръзнаха и аз се обърнах със самодоволно изражение към подчинените си.

Хосе ми се усмихна в знак на благодарност и за момент се обърна към Томас, след което сложи ръка на ханша ми. Реших да не обръщам много внимание на това негово действие, затова само завъртях очи.

- Е, какво носиш?- Симо погледна Хосе.

- Къщата на дърво.- Хосе започна да бърника в чантата си и в далечината чух как момчетата се смееха, но той не им обърна внимание.

Хосе изкара едно малко дръвче и го остави на земята. Поля го с уголемяващият си серум и то придоби нормалният си размер. Клоните му бяха дебели и беше високо някъде към десет метра. В средата му имаше малка, но чаровна дървена къщичка. От дървото висеше малка въжена стълба, чрез която аз, Симо, Фил и Хосе достигнахме къщичката.

Минаха поне два часа и момчетата бяха седнали около дървото и си говореха разни неща. Реших да си направя кафе и да гледам залязващото слънце от малката дървена тераса. Имах перфектна гледка към Ортаун от високо и не можех да не обърна внимание на нахлуващите си спомени...

Ретроспекция

- Къде ме водиш?- не можех да спра смеха си, докато Брайън ме държеше за раменете и ме насочваше къде да ходя. Понечих да махна превръзката от очите си.

- А, без такива.- той хвана ръката ми- Искам да те изненадам, все пак е рожденият ти ден.