Проклятието

31

  Останалите надникнахме от хълма, за да наблюдаваме случващото се. Елена вървеше спокойно към големият черен замък, който изглеждаше пуст, но всички знаехме, че не беше така. До замъка имаше поляна, около която имаше малка гора и Елена се отправи натам. Появиха се две жени с татуировки и я огледаха подозрително. Тя им помаха и те се спогледаха, но нищо не направиха. Беше нелогично да мислеха, че Елена имаше нещо общо с мен, затова не се изненадах, че не я отразиха толкова. Елена стъпи на поляната и накара няколко дървета да се залюлеят. Чу се ръмжене. От дърветата се появи огромен зелен дракон с назъбена опашка и жълти очи. Видя Елена и предпазливо се приближи до нея. Тя го гледаше право в очите и дракона стоеше пред нея и я гледаше заплашително. Елена опита да го хипнотизира чрез стъбла и цветя. Като че ли се получаваше, дракона се успокояваше.

- Мисля, че сега е нашият шанс!- прошепна ми Фил.

 Кимнах с глава и всички тихо се отправихме към зловещите черни порти на замъка. Двете жени ни забелязаха и изкараха два електрошока. Елена ги уви с листа като пашкули и запуши устите им, за да не викаха за помощ. Усмихнах се, защото изглеждаха нелепо. Дракона забеляза усмивката ми и тя моментално изчезна.

- По дяволите!- Елена застана пред дракона, но този път не изглежаше, че щеше да й се подчини.

Драконът изръмжа на Елена и тя повдигна вежда. Тя насочи цялото си внимание към него, но драконът искаше да се добере до мен на всяка цена. Елена го погледна гневно, но драконът въобще не се уплаши.

- Последен шанс! Много внимавай!- Елена му се скара, сякаш беше дете, а в действителност дракона беше голям колкото десет етажна сграда.

Драконът се разяри още повече и отвори уста, като от нея излезе огън, отправен към Елена. Тревата пред нея образува стена и се опита да спре огъня. Личеше си, че Елена изпитваше болка. На мястото на изгорялата трева се появяваше нова, докато огънят не спря.

- Как смееш да ме нападаш?- за първи път виждах Елена ядосана, бях си направила впечатлението, че беше търпелив и уравновесен човек.- Какво си позволяваш?- драконът изрева и се канеше отново да я нападне- Край!

Търпението на Елена се изчерпа. Клоните на дърветата встрани се удължиха и успяха да обвият цялото тяло на дракона. След това от тях се появиха дълги шипове, които се забиха дълбоко в тялото му, чак и мен ме заболя. Той изрева от болка, но все още изглеждаше извън контрол. Отново се опита да я нападне, но Елена нямаше да го позволи. Тя извика гневно и с усилие повдигна дракона на доста голяма височина с помощта на клоните.