Проклятието

32.

 Около нас се образува малка тълпа от жени и адреналинът в мен нарастваше с всяка минута. Докато Фил, Симо и Томас се заяждаха с жените, мислено направих стратегия в съзнанието си. Тигърът лежеше точно срещу нас и първо щях да подчиня него. Да, щях да си сваля очилата, макар и за кратко. Останалите момчета бяха зад мен, но и без това реално вече нямах нужда от информацията в главите им. Подготвих се да изкарам ножовете от обувките си и оръжието в големият джоб на суичъра.

- Тук става нещо, определено не сте бизнесмени!- една червенокоса жена се приближи до Симо.

Ефекта почти отшумя. „Сега или никога!" помислих си.

- Браво, отне ти много време да се досетиш!- усмихнах се самодоволно, точно когато осъзнах, че вече не бях невидима.

Познатато изражение на неконтролируема ярост и диващина се появи в лицата на абсолютно всички жени и незнайно защо ми стана някак хубаво. Подчинените ми нападнаха с всички налични оръжия, дори и останалите момчета се опитваха да се бият. Свалих качулката си и най- сетне можех да движа вратът си както трябва. Погледнах към тигъра и бързо свалих очилата си, за да осъществя очен контакт с него и после веднага ги сложих обратно. За щастие Маркъс, Ноа и Найден не ме видяха. Но три жени видяха очите ми и извикаха от ярост, а аз изкарах пистолета от големият джоб и успях да ги убия. Още няколко се затичаха към мен, но тигъра ги нападна, за да ме защити. С няколко хватки повалих още две. Насред суматохата Хосе ме посъветва да се отправя по- навътре в коридора, Брайън нямаше как да бъде другаде.

- Добре, само за момент направете щит!- извиках на подчинените си, защото иначе нямаше как да ме чуят.

Тримата ми верни войни застанаха плътно с гръб към мен и стреляха на посоки с модифицираните си оръжия. Използвах момента да разкарам огромният суичър, за да можех да се защитавам. За миг спрях на място и огледах обстановката. Отвсякъде се чуваха изстрели и викове. Всички се биха като екип, дори и Маркъс, който успя да счупи ръката на едно момиче и изражението му показваше колко съжаляваше...Сладко. Томас забиваше силни юмруци на Мис Мустак- не го винях, тя наистина приличаше на мъж. Ноа и Найден спънаха две лелки и те се сгромолясаха на земята. Една жена с прекалено голям бюст се опита да нападне Маркъс в гръб и бързо изкарах един от ножовете на Симо от колана. Прицелих се и с всичка сила хвърлих ножа към главата на жената и той се заби между очите й. Тялото й падна назад и се появи локва кръв. Маркъс щеше да повърне, а останалите момчета ме изгледаха с шок. Тогава осъзнах, че за първи път ме виждаха да убивам човек.