Проклятието

5.

С всяка изминала секунда гневът ми се увеличаваше и Брайън знаеше това. Мъжете ми ни бяха заобиколили и бяха готови да му се нахвърлят. Мечката и вълка бяха зад мен, придавайки ми по- страшен вид. Брайън избърса ножа, по който имаше от кръвта на червенокосата жена, и изглеждаше сякаш не беше направил нищо особено. В другата си ръка държеше кълбото, което даваше образът на майка ми, която седеше на дивана. Бях наранена, бях ядосана и определено щях да си отмъстя на Брайън за предателството му към мен.

- Е, двамата ще станем ли мечтания отбор?- той повдигна вежда, показвайки усмивката, която преди смятах за чаровна.

- Не, никога няма да стана част от извратените ти представи!-приближих се с една крачка към Брайън, гледайки го злобно- Никога няма да ти простя. Дай ми кълбото и няма да пострадаш- протегнах ръка, за да може да ми го даде.  

  Вълкът изръмжа и показа острите си зъби и армията ми постепенно стесняваше кръга, който беше създала около мен и Брайън. Нямах намерение да го убивам, но определено щях да го нараня. Нямаше да му се размине толкова лесно. Той се огледа и се усмихна.

- Не забравяй, че аз имам преднина.- той разклати ножа и го насочи към кълбото- Ще съжаляваш за това, че избра грешната страна!

  Зелените му очи ме гледаха самодоволно и усещах как малката ми доза самочувствие се изпаряваше.

- Заплашваш ме?!- казах, повишавайки тон- Не си сериозен!

- Само гледай.- Брайън почти докосна обвивката на кълбото и майка ми погледна насам. Явно беше видяла онова кълбо, което беше в стария ми дом и се ококори. Взе кълбото в ръце и погледите ни се засякоха. Пулсът ми се ускори. Не можех да гледам това.

Точно когато щях да се предам, когато щях да кажа: " Добре, ти печелиш!", Адам дойде с една дребна старица с побеляла коса. Лешниковите му очи за секунди прецениха обстановката и почти веднага разбра, че с Брайън вече не бяхме приятели.

- Намерих я до двореца!- каза той, посочвайки жената.- Твърди, че е близка на Брайън.

- Здравей, Аврора!- тя ми се усмихна.

- Здравей!- отвърнах и погледнах самодоволно Брайън, който се беше вцепенил- Ела, дойде точно навреме. 

    Това беше баба му.

- Само посмей..- Брайън изръмжа.