Проклятието

15.

  Ярост. Тази змия изпитваше чиста ярост. Дължината й можеше да се сравни с двадесет етажна сграда и чрез бързите си въртеливи движения тя препускаше из пясъка, търсейки ме. Това нямаше да бъде трудно, защото къщата изпъкваше в тази пустош. Веднага разбрах, че това беше едно от съществата на Хадес, които бяха пръснати из целия свят. Още от раждането си знаеха, че трябваше да ме убият и не се изненадах, когато змията ме хвана да я гледам от толкова далечно разстояние. Отправи се към нас и черният й силует се уголемяваше с приближаването й.

- Трябва да напуснем къщата, веднага!- Томас се провикна.

- Да не си откачил, кой знае колко още същества ще събуди Аврора?!- каза Найден.

- Искаш огромна змия да те смачка ли?!- Томас го погледна.

- Мамка му!- извика Найден, качвайки бързо стълбите.

- Господарке, ще приготвя „птиците"!- съобщи ми Хосе, бъркайки в куфара си и аз не се сдържах и се усмихнах.

„Птиците" не бяха истински. Хосе модернизира няколко чифта обувки, които имаха по един малък двигател и летяха във въздуха. Но беше взел само седем. Защо седем....еми това му беше любимото число и нямах време да му се карам за това, че знаеше колко души бяхме, но въпреки това не беше взел точната бройка. Докато мислех за това, влязох в спалнята да си взема багажа, който се побираше в най- обикновена тъмносиня раница, която сложих на гърба си. Добре че не го бях разопаковала. Когато отидох в хола, всички вече се бяха събрали, освен Маркъс. Хосе поля малко от уголемяващият си елекрир и обувките от миниатюрни, станаха в нормалния си размер. Обърнах се, за да видя къде беше змията и едва не изпищях.

- По дяволите!- извика Ноа, когато видя, че змията беше на не повече от шестдесет метра от нас.

- Хайде, да се махаме!- каза Фил, който беше отворил входната врата.

Обувките бяха във вид на джапанки, но когато някой стъпеше в тях, се превръщаха в маратонки, които се приспособяваха с размера на крака на човека. Изненадах се колко бързо момчетата свикнаха с управлението им. Аз останах последна, защото нямах обувки и Симо предложи да ме носи на гърба си.

- Къде е Маркъс?- провикна се Фил.

- Идиота е разопаковал багажа си!- извика Томас.