Проклятието

13.

Гледна точка на Томас

Алармата на телефона ме събуди в 5:15. Бях на горното легло в малката стая и внимавах да не събудя Маркъс, който хъркаше ужасно силно. Не се сдържах и го записах, щях да се шегувам с него за това цял живот. Излязох в малкото коридорче, слязох по стълбите и отидох в кухнята, където в една стъклена чаша разбих няколко яйца и ги погълнах. Да, беше гадно на вкус, но това действие ми се беше развило като навик. Започнах да тренирам, но по едно време усетих нечие присъствие зад себе си. Беше Аврора. Защо беше станала толкова рано? Тя беше с гръб към мен и търсеше нещо в кухнята.

-         Какво правиш тук?- спрях с лицевите опори.

-         Не си сам в тази къща, не забрави ли?- не можех да не усетя грубият й тон и се приближих към нея. Дори и от разстояние можех да усетя аромата й на ванилия.

След като трябваше да се обяснявам като идиот, тя пак ме отряза. Какво не й беше наред? Не можеше ли да проведе нормален разговор с момче, все пак би трябвало да има голям опит в това?! След като разбрах, че не беше с черните си очила, отидох в трапезарията, близо до стълбите. Не исках да ставам част от робите й. Нямаше да допусна момиче да ме командва.

-         А защо тренираш толкова рано?- пита ме, зяпайки нещо в кухнята.

  Не й казах, не бях длъжен да й споделям личния си живот, имайки впредвид, че тя криеше своя. Да, започнах с тренировките след раздялата ми с Бритни, но истината беше, че докато тренирах, можех да мисля на спокойствие. Но естествено идиотите, които наричах свои приятели, не ми вярваха.

-         Кой управлява къщата?- Аврора ме разсея от мислите ми и усетих, че беше напрегната.

-         Нагласих лоста в правилната посока. Когато му дойде времето, ще сменя курса.- изкачих се по стълбите, раздразнен, че упражненията ми бяха прекъснати.

  Още от коридора се чуваше противното хъркане на Маркъс и бях изненадан, че не беше събудил някой. Качих се на леглото си и слушах музика, докато не се събудиха и останалите. Маркъс ме побутна, карайки ме да сваля едната си слушалка.

-         Найден ни вика в отсрещната стая.- каза той, облечен само по шортите, в които спеше.

Прекосихме малкото коридорче и видях Найден, крачейки из стаята, докато Ноа седеше на долното си легло.