Проклятието

3.

- Не- казах, като протегнах ръце напред, за да спра носорога- Не искам да ме носиш.

- Да, господарке.- поклони се той- Последвайте ме.

Носорога се отправи към бялата светлина и с Брайън вървяхме зад него.

- Какво ще правя?! Не мога да избягвам погледите на всеки.

- А, за малко да забравя- подсмихна се Брайън и от вътрешния джоб на черното си яке изкара чисто черни очила и ми ги подаде- Тези ще свършат работа.

- Защо си целият в черно, дори и косата ти?

- Защо си цялата в светли дрехи?- отвърна ми, повдигайки вежда и завъртях очи. Облечена съм в свободна рокля, която честно казано прилича по- скоро на парче плат, отколкото на истинска дреха.

- Да, в това нямаше смисъл- подсмихнах се и той също го направи- Не разбирам защо са ми тези сили. Смисъл, за какво да ги използвам?!

- Ти шегуваш ли се?!- Брайън се провикна, карайки носорога да се обърне и му отправи предупредителен поглед. Това пък за какво беше-Ще живееш като царица цял живот, без да преувеличавам. Каквото и да му кажеш, ще го направи.- прошепна последната част, за да не ни чуе двукракото животно пред нас.

- Всичко?- повдигнах вежда.

- Всичко!

Минахме през бялата светлина и видях позната улица от селото ми и побързах да си сложа черните очила. Не знам какво да правя с един подчинен, а камо ли с двама.

- Пробвай.- предизвика ме Брайън.

- Не, а и не знам какво да поискам. Всъщност, аз нищо не искам.

- Няма как да не искаш нещо.

Минахме през една сергия, където продават сладки неща.

- Добре...- млъкнах, защото не знаех името му, затова се приближих към него- Как се казваш?

- Рей.

- Добре, Рей, моля те, вземи ми шоколад!

Рей наведе леко глава, показвайки, че се подчинява, и се отправи към сергията.

- Като за първи път не е зле.- каза Брайън, когато Рей се отдалечи.

- Какво друго да поискам от него?

- ВСИЧКО, което ти е на ума!?