Проклятието

11.

- Аврора?- повика я мазен женски глас измежду дърветата.- Смела си, за да идваш тук с толкова малко хора.- отново се чу този противен смях.

- Покажи се, ако ти стиска! - изръмжа Аврора, като се наведе, за да вземе сгъваем нож от маратонките си. Как се беше побрал там?

- Какво става тук?- провикна се Ноа, като се оглеждаше за въпросната жена.

- Те не знаят ли? О, колко си жалка. И на всичкото отгоре не си ги подчинила.- отново се чу този смях.

- Какво искаш от мен? Не я убих аз!- извика Аврора и нямах представа за какво ставаше дума.

- Лъжкиня!- когато чу тези думи, момичето до мен сви устни- Искаш ли да ме видиш?

- С удоволствие!- Аврора подготви ножа си.

Хосе отново бръкна в чантата си, но не видях какво държеше, защото Аврора беше между нас. Тя се появи от неговата страна. Беше с къдрава червена коса и черни очи, които гледаха Аврора с най- голямата злоба, която някога бях виждал. Хосе изкара меч, който много приличаше на този на Артур, и той застана на милиметри от гърлото на червенокосата жена. Тя само се усмихна самодоволно. Изведнъж земята до Аврора се пропука и от нея излезе същата червенокоса жена и се питах дали бяха близначки. Но когато жената до Хосе изчезна, разбрах, че това беше подъл трик на една вещица. Истинската жена за секунди взе ножа от Хосе, който го беше насочил към холограмата, и замахна към Аврора. Точно преди меча да достигне до кожата й, някаква светлосиня течност го уцели и той се разгради. Изстрелът се повтори, този път в главата на жената и тя падна на земята, викайки. Всичко се беше случило толкова бързо. Обърнах се и видях как Симо и Фил бяха на прицел. Те въздъхнаха от облекчение, че спасиха „любимата" си.

- Аврора, добре ли си?- ококори се Найден, който слезе от коня си.

- Мислиш ли, че съм добре?- тя отвърна грубо, но се поправи.- Съжалявам, просто се стреснах.

- Толкова съжалявам!- извини й се Хосе и в очите му се виждаше вината му.

- Не си виновен ти, тя те измами.-Аврора слезе от коня си и подчинените й също го направиха. Тя прегърна Хосе и той зарови глава в косата й. Погледнах настрани, не знаех защо се дразнех толкова.