Проклятието

20.

Тази глава също е свързана с предишната ми история

Той беше с една глава по- висок от Елена и я гледаше, сякаш беше ангел. Имаше мускули, но тези на Томас бяха по- хубави...защо изобщо ги сравнявах.

- Скъпа, децата...- той започна, но тя го прекъсна и ме посочи с глава.

- И ти ли си полубог?- питах, защото исках да сваля очилата си.

- Ти как мислиш?!- той повдигна вежда- Не видя ли как дойдох?!

- Видях, но там, откъдето идвам, го могат и обикновените хора...визирам магьосниците.

- Какво?!- той се изсмя и погледна Елена.

- Не се шегува, наистина не е от тук.- тя ме защити- Между другото това е Ник.- тя го посочи.

- Да не мислите, че вашият свят не е смахнат?! Всмисъл, този леопард е толкова малък!- засмях се.

- Трябва да я заведем при Леон.- каза Елена на Ник и той кимна с глава.

И на двамата очите им станаха по- светли и те се спогледаха.

- Веднага!- казаха едновременно.- Следвай ме!- Елена ми даде знак с глава.

Следвах Елена и Ник в гората и няколко сърни преминаха покрай нас. Едва сдържах смеха си, заради малкия им размер, но Ник ме погледна предупредително.

- Може да сме от различни светове, но не мисля, че това е джунгла.- прекъснах неловкото мълчание.

- Имам няколко сектора в територията си. Вмомента сме в сектор Гора.- Елена ми се усмихна.

- Ясно...- огледах се и не виждах къде се засичаха секторите...територията й беше огромна.

Излязохме на някакъв път и един автобус ни доближаваше.

- Това ли е превоза ни?- питах.

- Не, това са просто хора.- Ник повдигна рамене и се изсмя.

- Аврора, сложи си очилата!- Елена се ококори.

- Защо, не е чак толкова слънчево?- Ник я погледна объркано.

- Не, искам да видя нещо.- исках да покажа на Ник, че не бях просто някакво изгубило се момиче. Той очевидно ме мислеше за глупава.

Шофираше гологлав мъж на средна възраст, перфектно. Застанах малко пред Ник и Елена, за да бъда по- забележима. Той ме видя и натисна рязко спирачки, като ме гледаше с притворена уста. Слезе от автобуса и застана на колене пред мен. Усмихнах се.