Проклятието

33.

- Това не е възможно!- Брайън гледаше Том право в очите и се беше прицелил в него. Успях да се изправя и застанах до него, щях да направя всичко, за да го защитя- Чакай, ти как така си безсмъртна?!

Том сбръчка вежди.

- Не знам за какво говориш!- не лъжех добре.

- Я стига, не можеш да ме заблудиш!- Брайън беше много объркан- Аврора, кажи му да излезе, това е между нас.- повдигна вежда.

По пътя на логиката Брайън трябваше да бъде щастлив от това, че имаше мъж, когото не контролирах. Така можеше да ме убие. Но това, което беше неясно за всички беше, че дори и след като засякохме поглед с Томас, проклятието остана. Погледнах го и видях, че в едната си ръка държеше нещо, но не можех да го видя. Загледа се в потника ми и след това в лицето ми.

- Не можеш да ми казваш какво да правя!- видях съвсем лека усмивка и преди да се осъзная, Том ме придърпа и ме целуна.

Целуна ме! Коленете ми умекнаха и се подпрях на раменете му. Чувството беше някак...странно. Едновременно се чувствах защитена и уязвима. Аз...уязвима?! Не можех да дишам добре. Избутах го от мен и едва си поемах въздух. В съзнанието ми изникнаха толкова спомени...

„Заслужаваш всички около теб да умират и ти да ги гледаш, без да можеш да направиш нищо!"

„Образът на всеки твой близък, дори и на техните близки, ще се появява пред теб, точно преди смъртта им и ти ще наблюдаваш как те си отиват от този свят"

Спомнях си тези моменти и не виждах нищо друго, освен тях. Дори не знаех дали бях изправена.

„Аврора, ти не само ще виждаш смъртта, но ще я и усещаш. Ще усещаш болката на всеки един твой близък по време на смъртта му."

Това беше Хадес! Започнах да кашлям, беше ми много лошо. Спомних си смъртта на цялото ми семейство и болката, която изпитвах.

„Заслужаваш гнева на всяка жена, която видиш. Както всеки един мъж ще е готов да умре, за да те спаси, така и всяка една жена и твар ще е готова да умре, за да те убие!"

„Но, ако очите ти срещнат истинската любов, проклятието ще се развали!"

За много кратък миг Афродита се появи в съзнанието ми "истинска любов". Опитах се да се приближа към нея, но изчезна. Отново се появи Хадес, но това не беше спомен, беше в ума ми. Изкрещя "По дяволите!" и се събудих. Едва стоях на краката си. Чувствах се много странно. Видях как подчинените ми държаха обезумелия Брайън, който кипеше от енергия и можех да видя щастието в очите му. Залюлях се и щях да падна, но Том ме хвана.