Проклятието

26.

Гледна точка на Аврора

Найден ми заби глупавото приспивателно въпреки всичко, което му казах. Усещах как започвах да губя съзнание и тялото ми се отпускаше в ръцете на Томас. Определено щях да им отмъстя за това, че провалиха шанса ми за отмъщение...

Като се събудих, усещах неудобство, тъй като бях на земята. Застанах на лакти и като се огледах, нямаше никого. Изправих се с усилие и изтупах пръстта от бялата си рокля. Мястото ми беше изключително познато, но ужасяващата болка в главата ми не ми позволяваше да си спомня. Потрих клепачите си и опитах да заровя пръсти в косата си, но разбрах, че имах плитка тип водопад...странно, само майка ми ми плетеше плитки. Бях се отправила на някъде, но не помнех къде.

- Кралице, къде бяхте?- Адам дойде при мен с усмивка.

- Адам, какво правиш тук?- той беше починал преди двадесет години.

- Не разбирам, отсъствах само пет минути...добре ли сте?- за миг ме погледна странно, но когато му кимнах с глава, възвърна небрежният си вид- Хайде, чакат ви!

- Кои ме чакат?

- Кралице, днес май сте доста разсеяна.- Адам се засмя- Хайде, ще закъснеем!

Адам ме водеше из малките улички на...Боже бяхме в родното ми село. Вървяхме към къщата ми, но го осъзнах прекалено късно. Вече бяхме прекалено близо. Видях малката светлосиня ограда, зад която се подаваха пъстрите цветя на майка ми и сърцето ми ускори ритъма си.

- Адам, да не би да откачи, защо ме водиш при семейството ми?!

- Аврора, ти ми заповяда да те доведа тук. Те толкова се зарадваха, когато им се обади...

- Какво...не съм казвала подобно нещо..- бях толкова объркана.

Малката вратичка на оградата се отвори сама и в съзнанието ми засвири приятна небрежна музика, която по някаква странна причина ме напрягаше. Опитах се да се съпротивлявам, но Адам ме накара да вляза в малката градинка, която водеше към входната врата на къщата ми. Напрежението в мен се засилваше с всяка крачка. Адам отвори входната врата и незнайно защо влязох вътре. Ухаеше на курабийки. Музиката все още звучеше, докато с бавни крачки се отправях към трапезарията. Чух как братята ми се смееха.