Идеалният мъж

Петнадесета глава

Тя не се зарадва, като го видя. Всъщност сърцето й едва не спря, когато Макс паркира на алеята. Ели боядисваше старата стая на Ани на втория етаж и случайно погледна през прозореца точно когато агентът слизаше от колата.

Беше толкова слисана, че изтърва четката си. За щастие тя падна върху найлона, с който бяха застлали дървения под.

Какво правеше той тук? Дали не се беше случило нещо? Разбира се, че нещо се бе случило, реши тя и сама отговори на въпроса си. Иначе Макс нямаше да се появи тук.

Може би е открил къде се крие Евън Патерсън и искаше да й каже. Не, в такъв случай той просто щеше да вдигне телефона и да й се обади.

О, боже, баща й си беше вкъщи. Той вероятно седеше на верандата отпред и четеше новините на лаптопа си. И бездруго беше толкова стресиран. Появата на федерален агент щеше да го довърши.

Облечена в стари къси панталонки, блуза без ръкави и джапанки, Ели се втурна надолу по стълбите, прелетя през дневната и изтича навън. Подмина баща си, без да каже и дума, и спря рязко на крачка от Макс.

Беше й трудно да си поеме дъх, но не защото се бе уморила от тичането. Той беше причината. Когато я видя, на лицето му се появи широка усмивка. От онази трапчинка на бузата му на глупавите жени сигурно им се подкосяваха краката. Тя си напомни, че не е глупава жена.

Той изглеждаше адски секси. По дяволите!

Поздравът й не беше никак учтив:

— Какво правиш тук?

Макс гледаше зад гърба й.

— Това баща ти ли е? Има вид, сякаш ще припадне. А…

— Какво „а“? — попита тя намръщено.

— Забелязал е оръжието ми.

— Супер — прошепна тя. — Просто супер.

— Какво значи това?

— Толкова се радвам, че успя да дойдеш — каза младата жена на висок глас, така че баща й да я чуе. После се надигна и целуна Макс по бузата.

Той не можа да устои. Придърпа я в прегръдката си, каза й, че има боя по косата, и я целуна по устните. Беше бърза целувка, но удивително страстна.

— Това би трябвало да върне малко цвета на лицето ти.

Тя обви ръце около врата му и прошепна в ухото му: