Идеалният мъж

Двадесет и шеста глава

Семейство Патерсън не бяха приятни хора. След като Хърши и Кларк пристигнаха в дома на Съливан в късния следобед, Макс им даде някои указания, накара Ели да обещае, че ще стои при тях, и измина пеш разстоянието до дома на Патерсънови.

Двамата отвориха вратата заедно, но не го поканиха да влезе вътре. Възмущение беше изписано на лицето на господин Патерсън, а госпожа Патерсън излъчваше гняв.

Макс им показа значката си и се представи:

— Аз съм агент Даниълс от ФБР.

— Кога най-после ще ни оставите на мира? — попита Патерсън.

— Искам да говоря с вас за сина ви.

Двамата излязоха на верандата и господин Патерсън затвори вратата след себе си.

— Какво искате от него този път? — попита той.

— Първо, искам да знам къде се намира — каза Макс спокойно.

— Защо? — намеси се госпожа Патерсън със заядлив тон. — За да продължите да го тормозите ли?

— Или за да го затворите отново? — попита господин Патерсън, скръсти ръце на гърдите си и изгледа навъсено агента. — Евън не е направил нищо нередно. Знам закона. Не можете да го пипнете с пръст.

— Той беше добро момче, преди тя да се появи — каза госпожа Патерсън. За миг на лицето й се изписа разочарование, но бързо бе изместено от гняв. — Имахме такива големи надежди за него. Щеше да постигне нещо в живота. Беше толкова умен и изобретателен. Всички учители ни го казваха.

— Тя съсипа живота му, като намеси полицията и всичко останало. Той не искаше да й навреди.

На Макс му се щеше да възрази, да им напомни, че Ели е била на единайсет години, когато синът им я беше нападнал за първи път, но знаеше, че е безсмислено да изтъква тези факти. Те вече бяха изкривили истината, така че да пасва на тяхната представа за случилото се, и нищо, което той кажеше, нямаше да промени мнението им. Те искаха да вярват, че синът им е бил жертва.

— Не съм дошъл тук, за да говорим за миналото — рече примирително Макс.

— Не знаем къде е Евън. Не сме го виждали от месеци — настоя господин Патерсън.

— Но и да знаехме, нямаше да ви кажем — измърмори съпругата му.

— Вчера синът ви се е опитал да си купи пистолет — осведоми ги Макс.

— Не ви вярвам — изсумтя госпожа Патерсън. — Вие, от ФБР, винаги лъжете. — Тя извади пакет цигари от джоба си и сръга мъжа си да й подаде запалката си.

— Онази жена ли ви се обади да ви каже лъжата за пистолета, за да дойдете тук да ни тормозите? — попита господин Патерсън.

— Знаем, че се е върнала в града. Прочетохме го във вестника. Тя стои зад всичко това. — Госпожа Патерсън си запали цигара и вдиша продължително. — Няма да миряса, докато не унищожи момчето ми. Трябва да бъде заключена, ако питате мен. Дано да си получи заслуженото.

Макс приключи с дипломатичното търпение.

— И двамата се смятайте за предупредени. Ако синът ви се сдобие с пистолет и вие не направите нищо, за да го спрете, ще бъдете отговорни, ако той или някой друг пострада. Тогава и вие ще се озовете в ареста.

Те не отговориха на заплахата му, но докато слизаше по стъпалата на верандата, Макс чу как вратата се затръшна зад гърба му.