Шестнадесетта глава

404 30 0
                                    

Бяха на третия рунд от спора си.

Макс си взе душ, облече чиста тениска и дънки, грабна дистанционното на телевизора и сега седеше на неудобното канапе, вдигнал босите си крака на табуретката, опитвайки да изгледа вечерните новини на телевизора, който не надвишаваше по размери кутия за хляб. Търпеливо изчакваше Ели да се успокои и да прояви здрав разум. Съмняваше се, че това ще се случи скоро.

Дистанционното постоянно се разпадаше в ръката му. Беше залепено с тиксо, но очевидно то бе доста старо. Мислено си поръча да купи едно универсално дистанционно на следващия ден или поне ролка тиксо. Беше направо първобитно да няма прилично дистанционно.

— Слушаш ли ме? — попита тя.

— Да — излъга той.

Боже, колко добре изглеждаше Ели. Видя я как закрачи отново напред-назад, не спирайки да говори. И тя си беше взела душ и сега бе облечена в нощница на розови и бели райета, която едва стигаше до коленете й, и дълъг халат от същия плат, стегнат на кръста. Халатът й беше прекалено голям и краят му се влачеше по пода, но в очите му тя изглеждаше по-секси, отколкото ако беше в някое оскъдно комбинезонче. Изглеждаше страхотно, както и да бе облечена, дори и в широкия хирургически гащеризон, в който я бе видял за пръв път.

Без да подозира къде витаят мислите му, Ели продължи тирадата си. Тя имаше пълно основание да бъде разстроена. Не беше казала нито дума, докато той й съобщаваше причината за идването си в Уинстън Фолс и намерението му да бъде нейна сянка, докато двамата не се върнеха в дома й, но когато завърши обясненията си, тя реагира остро. Все пак не му се нахвърли. Просто беше възмутена и той предпочиташе тази реакция. По-лесно можеше да се справи с гневен изблик, отколкото с ужас или плач.

— Няма да казваш нищо на баща ми или майка ми. — Бе толкова ядосана, че гласът й трепереше. Поне не пищеше и Макс беше благодарен за това.

— Напротив, ще им кажа — заяви спокойно той за шести или седми път. — Те трябва да са предупредени за опасността.

— Дори не си сигурен, че Ландри са наели някого, за да убие Шон или мен.

— Сигурен съм. Ели, вече говорихме за това. Ще остана с теб, докато не се прибереш невредима у дома.

— А после?

— Ако Уилис Когбърн не е заловен или убит, друг агент ще поеме охраната ти.

Идеалният мъж Where stories live. Discover now