Идеалният мъж

Втора глава

Агент Даниълс я чакаше в коридора, точно до вратата на интензивното. Стоеше облегнат на стената, кръстосал единия си глезен пред другия, и изглеждаше полузаспал и напълно отпуснат.

Ели бе впечатлена. Беше й отнело години недоспиване да усъвършенства изкуството да заспива права. Не по време на операции, разбира се — това определено не се посрещаше с одобрение — но между два спешни случая, когато знаеше, че има само няколко минути, преди пейджърът й да зазвъни отново. Пет минути тук, десет минути там — изглеждаше достатъчно, за да се почувства освежена и концентрирана. Обаче още не умееше да се отпуска напълно, колкото и да се стараеше. А като гледаше Даниълс, това изглеждаше съвсем лесно.

Ели беше доволна, че не го бе накарала да чака дълго. Трябваше само да уточни лекарствата на госпожа Клайн. Господин Клайн беше истинският проблем. Наложи се да му нареди още веднъж да не пипа системите и тръбичките на жена си и да престане с опитите да я събуди. Упоритият мъж така и не можеше да проумее идеята за медикаментозно предизвиканата кома, но все пак разбра, че ще го лишат от достъп до интензивното, ако продължи да нарушава правилата. Джанет Нюман — главната сестра, беше убедена, че господин Клайн се опитва да убие съпругата си и после да обвини болницата за смъртта й. Джанет изтъкна, че госпожа Клайн е двайсет и девет години по-голяма от съпруга си, прекалено стара, за да я възприемат като привлекателна, и също така изключително богата. За сестрата беше очевидно, че хитрият негодник — така Джанет наричаше господин Клайн — се е оженил за бедната жена само заради парите й.

Въпреки че Ели не вярваше, че господин Клайн иска да навреди на жена си, тя даде на Джанет нови нареждания: при следващ инцидент със системите да извика охраната, за да изведе господин Клайн от отделението.

Общуването с близките изискваше състрадание, търпение и разбиране. В дни като днешния, след толкова дълго дежурство, Ели усещаше, че и трите не й достигат. Беше изкарала изтощителна седмица с двойни дежурства и много малко сън. Запита се дали изглежда толкова уморена, колкото се чувства. Даването на показания не би трябвало да трае дълго, помисли си тя, а после щеше да се прибере вкъщи, да си вземе горещ душ и да се строполи в леглото. Тази привлекателна мисъл я накара да въздъхне. Малко по-рано си бе взела бърз душ в съблекалнята на лекарите, но не беше същото като да се изкъпе в собствената си баня, със собствения си шампоан с аромат на кайсия, с лосионите за тяло и меките хавлии. Нямаше търпение да се прибере у дома.