Идеалният мъж

Двадесета глава

Булката чудовище пристигна в къщата в седем часа, заедно с годеника си и сестра им.

Макс видя през прозореца как Джон носи куфара на Ани и крачи между две впечатляващи жени. Близначките бяха напълно еднакви. И двете бяха средни на ръст, с дълги руси коси, един нюанс по-тъмни от на Ели, и деликатни черти. Според Макс, сестрите бяха много хубави, но по никакъв начин не можеха да съперничат на красотата на Ели.

Джон Ноубъл бе нещо друго. Той изглеждаше, сякаш работи на Уолстрийт или може би като манекен на витрината на универсален магазин. Беше висок, слаб и спретнат, в колосана светлосиня риза и изгладен бежов панталон. Всяко косъмче от косата му бе пригладено на мястото си. Все пак у него имаше нещо странно. Макс не можа да определи какво, докато мъжът не се приближи до къщата, и тогава осъзна, че челото на Джон не помръдваше, когато той се усмихваше. Сякаш кожата му беше замръзнала. Ботокс? Нима?

Ели се появи зад Макс и промълви:

— Лошата сестра е тази отляво.

Той се сдържа да не се усмихне.

— Опитай да не се държиш враждебно — прошепна й.

— Говориш точно като майка ми.

— Просто го направи, скъпа. Бъди мила.

Баща й се втурна покрай тях и отвори вратата.

Ани забеляза Ели.

— Не вярвах, че ще успееш да дойдеш! — извика тя. — Толкова се радвам, че си тук.

Сестрите забъбриха с бясна скорост, докато се прегръщаха. Въпреки че говореха едновременно, явно все пак успяваха да се чуят и разберат.

Ава стоеше до Ани и чакаше. Стискаше една тетрадка в ръцете си и Макс забеляза, че се дразни от това, че трябва да изчака за вниманието на Ели. Когато дойде нейният ред, тя целуна въздуха до бузата на сестра си.

— Радвам се, че си решила да се държиш като зрял човек и да си дойдеш за сватбата — каза Ава. После понижи глас: — И между другото, ти си шаферка.

— Не, не съм — отвърна Ели.

Тя се насили да се усмихне и представи Макс на сестрите си. Не каза нищо негативно за Ава, макар че с удоволствие би използвала няколко грижливо подбрани думи. После представи на Макс и Джон.

До този момент бившият й годеник стоеше до вратата, свел глава. Когато тя изрече името му, той вдигна глава, но не погледна към нея. Лицето му беше почервеняло и очите му се стрелкаха в различни посоки, сякаш се страхуваше да срещне погледа й. Джон пристъпи нервно напред и се ръкува с Макс, а в стаята настана тишина. Накрая все пак погледна Ели и каза: