Идеалният мъж

Осма глава

Ели смяташе, че трябва да отиде със своята кола до болницата, но Макс не се съгласи. Нямаше намерение да я изпуска от поглед, докато не разбереше какво точно се е случило. Пренебрегна протестите й, взе ключовете й, заключи апартамента и я повлече към своята кола.

— Може да оперирам цяла нощ — изтъкна тя.

— Ще изчакам и ще те докарам дотук.

— Но това може да трае часове наред…

— Ще чакам.

Тя се отказа да спори. Напрегнатото му изражение показваше, че няма да отстъпи. Упъти го как да мине напряко към шосето, после се обади на Уенди, сестрата от спешното, за да се информира какво я очаква.

— Тежка катастрофа на магистралата — съобщи Уенди. — Голям брой ранени пътуват насам. Доктор Уестфийлд иска да се явиш незабавно.

— Вече пътувам. Чух, че имало някаква стрелба.

— Да, имаше, точно до вратата на спешното отделение. Бандите стават все по-нагли. Стрелят където им падне. Скоро ще започнат да се гърмят и пред операционната. Да му мислят парамедиците. Казвам ти, Ели, в спешното се води война.

— До няколко минути пристигам.

Тя затвори телефона и се обърна към Макс, за да му повтори наученото от Уенди.

— Чак е изненадващо, че не се е случвало по-рано. Въпреки охраната на входа, количеството оръжие, конфискувано от бандите, докато техни членове са в болницата, е шокиращо. Само въпрос на време беше някой да успее да влезе незабелязано с оръжие.

— Болницата трябва да засили мерките за сигурност. Да ги утрои — заяви Макс. — Само така могат да овладеят положението.

Тя се съгласи.

— Кой ти се обади за стрелбата?

— Бен.

— Той е бил в болницата толкова късно?

— Тъкмо отивал да навести Шон, когато чул за изстрелите. Би трябвало вече да е стигнал в болницата. Необходимо е да разберем какво става и да се уверим, че Шон не е бил мишената.

Спешното отделение изглеждаше като сцена от филм за някакво бедствие. Цялото беше претъпкано с пациенти. Лекари и сестри сновяха между пострадалите при катастрофата на магистралата. Сред тях имаше и неколцина членове на банди, някои завързани с белезници за носилките, докато чакаха да им дойде редът някой да се погрижи за нараняванията им. Около тях пазеха и полицаи.