Идеалният мъж

Двадесет и девета глава

Успокоени от извинението на Ели, Ава и Джон си тръгнаха.

— Трябва да си починеш, скъпа — каза майка й.

— Непременно — обеща Ели. — Но преди това искам да се кача и да пожелая лека нощ на Ани.

Изненада се, че й се зави свят, когато се изправи, но беше сигурна, че никой не забеляза това. Не се изкачи по стъпалата, прескачайки ги две по две, както обикновено, и дори се хвана за парапета, за да не загуби равновесие.

Ани седеше на средата на леглото си с неотворения тест за бременност.

— Затвори вратата — прошепна тя.

Ели бързо изпълни молбата й, после седна срещу сестра си.

— Още ли не си го направила?

Ани поклати глава.

— След като го направя…

— Да?

— Няма да има връщане назад. Вече ще знам.

— Трябва да знаеш.

Тя кимна.

— Ами ако съм… Нямам работа, имам да изплащам студентски заем. Малко е стряскащо.

— Ако си бременна, искаш ли да задържиш бебето?

— Разбира се, че искам — отвърна Ани без никакво колебание.

— Ти не си сама, Ани. Знаеш, че ще ти помагам. Можеш да дойдеш да живееш при мен. А не забравяй и бащата — напомни й Ели. — Трябва да му кажеш.

— Голяма съм издънка.

— Не е така.

— Не разбирам. Не знам къде е той. Сигурно малко съм превъртяла. Ако ти кажа нещо, ще ми обещаеш ли да не се шокираш?

— Какво?

— Никога не бях… нали се сещаш?

— Какво? — попита отново Ели.

— Случилото се с Патерсън ме беше наплашило и не исках да имам нищо общо с никой мъж. Не си позволявах…

— Ясно. Не съм шокирана. Значи бащата на бебето е първият мъж, с когото си спала?

Ани кимна.

— Четири месеца. Толкова време бяхме заедно. Беше… диво, животинско привличане отначало. Така мисля. Не мога да го обясня.

— Знам какво имаш предвид. Повярвай ми, знам.

— Но не беше само сексът — обясни Ани. — Той беше идеален. Мил и грижовен. Помежду ни имаше толкова много общи неща. Той харесваше същите неща като мен, можехме да седим и да си говорим часове наред.

— И какво се случи? — попита Ели.

По лицето на сестра й потекоха сълзи.

— Не знам. Прекарахме един страхотен уикенд заедно на плажа. Той си тръгна от апартамента ми в понеделник сутринта и повече нито го видях, нито го чух. Не се обади… нищо.

— Какво знаеш за него?

— От военноморските тюлени е. Помислих, че може командирът му да го е повикал спешно и да е заминал на някаква мисия или нещо такова, но в такъв случай нямаше ли да ми се обади, или да остави бележка, или поне да ми прати един есемес? Накара ме да се почувствам като курва — прошепна Ани. Сълзите замрежиха очите й и тя добави: — Този път наистина се издъних.

— Не, не си.

— Ние се пазехме. Но явно нищо не е сто процента сигурно.

— Опита ли да се свържеш с него?

— Да. Опитах да му се обадя, но той не вдига. Оставих съобщения на гласовата му поща, не е реагирал. Нищо не мога да науча. — Изтри една сълза, която се спускаше по бузата й. — Ако изобщо е държал на мен, щеше да ми остави някакво съобщение.

— Какво ще правиш?

— Говорих с Макс и той ще опита да го открие.

— И когато го открие?

Ани изпъна раменете си.

— Ако съм бременна, ще му кажа, защото той е бащата и заслужава да знае, но ще му дам да разбере, че не желая нищо от него.

— В момента реагираш прекалено емоционално — каза Ели. — Направи си теста утре сутрин и разбери.

— Мога да го направя и сега.

— Да, но нивата на хормоните са по-високи сутрин — обясни сестра й. — Или направи един тест сега и още един — утре сутринта. Както решиш.

Ели опита да изкопчи още информация за мъжа, но Ани не искаше да говори за него.

— Значи ще направиш теста веднага щом се събудиш утре, нали?

— Да, обещавам.

Разговаряха още час. Обсъждаха работата, общи познати, дори сватбата на Ава.

Ели се изправи.

— Трябва да си взема душ и да си легна — каза тя и се прозя. — Като пребита съм. Ще се видим утре сутрин.

— Значи заминаваш от града?

— Да.

Ани кимна. Видя как сестра й отвори вратата и добави:

— Не е ли смешно?

— Кое? — обърна се Ели.

— Винаги съм била доброто момиче.

— Все още си.