Идеалният мъж

Десета глава

Грег Роупър беше като сбъдната мечта. Агент Хюс преливаше от щастие, че е открил толкова стабилен свидетел, който да даде показания срещу Ландри. Двайсет и шест годишният мъж се бе появил един ден след стрелбата и беше казал на Хюс, че е видял и Кал, и Ерика Ландри в парка.

Когато Хюс се срещна с Роупър в полицията, за да му дадат да разгледа албумите със снимки в неделя следобед, агентът реши, че Грег е доста вятърничав. Мнението му се затвърди, след като видя как мъжът се опита многократно да свали Ели Съливан, но веднага щом тя си тръгна, Роупър седна, започна да разглежда снимките и бързо посочи заподозрените.

Що се отнасяше до Хюс, Грег беше идеалният свидетел. Той никога не бе имал каквито и да е проблеми с полицията, никога не бе получавал дори глоба за превишена скорост и работеше на едно и също място от над четири години. За агента най-важното беше фактът, че Роупър нямаше никакви съмнения относно това какво е видял. Той обясни, че прекосявал парка и минал напряко през един храсталак, за да стигне до колата си, когато видял Ерика Ландри. Тя седяла на пасажерското място до шофьора в голям мерцедес, който се движел бавно по улицата.

— Какво правеше тя? — попита Хюс.

— Свали сенника, за да се погледне в огледалото, и после подръпна косата си и тя се раздвижи цялата. Оказа се перука. Мисля, че се опитваше да я намести.

— А Кал Ландри?

— Тогава не зърнах лицето му, ала когато паркира колата в края на улицата и слезе, го видях. Стоеше и оглеждаше улицата, но се обърна точно когато слагаше очилата си. Бях достатъчно близо, за да видя белега на лицето му.

— Къде се намираше ти? И защо спря, вместо да продължиш?

— Стана ми любопитно. В първия момент си помислих, че жената се е подложила на химиотерапия или нещо такова и няма никаква коса, но докато тя си наместваше перуката, дългата й червена коса се подаде отдолу и тя бързо я натика обратно. Имаше красива червена коса. Защо да я крие под перука? После видях мъжа, който бръкна в джоба си и погледна надолу към нещо, сякаш го проверяваше. Не забелязах какво, но това засили любопитството ми. Разбрах, че двамата са замислили нещо, и тъй като имах време, реших да ги проследя, за да видя какво ще направят. Те прекосиха един район на парка, където дърветата са доста нагъсто, и после изведнъж се обърнаха и тръгнаха много бързо в противоположната посока. Точно тогава съзрях агента от ФБР, който тичаше след тях.

— Видя ли как Ландри стреля по агент Гудман?

— И още как. Видях го как стреля с пистолета си по посока на агента и после как агентът падна, така че да, видях как го простреля.

Роупър твърдеше, че Ландри изобщо не са го забелязали.

— Въобще не погледнаха в моята посока, но и храстите ме прикриваха. Не мисля, че щяха да ме забележат — дори и да бяха погледнали.

Хюс го посъветва настоятелно да не споделя какво е видял нито със семейството, нито с приятелите си.

Семейство Ландри бяха обявени за издирване, но Роб Хюс очакваше те да се появят невъзмутимо в някое полицейско управление, придружени от адвокатите си. Щяха да заявят, че са чули, че федералните ги издирват. И след като обвиняха ФБР в тормоз, щяха да декларират пълно съдействие и да отговорят на всички зададени въпроси. Дори можеше да признаят, че са били в парка, но щяха да настояват, че са невинни, и неколцина свидетели щяха да подкрепят твърденията им.

Грег Роупър щеше да се окаже слабото място в техния план… ако Хюс успееше да го опази жив достатъчно дълго, за да свидетелства.