Идеалният мъж

Двадесет и трета глава

Статията за градинското парти беше публикувана в местния вестник в петък сутрин. Ава беше разстроена. Тя бе поискала да пуснат материала в събота, защото хората четяха „Уинстън Фолс Нюз“ през уикенда, а не в работни дни.

От първия ред на статията Ели я побиха тръпки. Там пишеше, че сестрите на Ава — в множествено число — са домакини на събитието. Това означаваше, че всеки, който прочетеше вестника, щеше да разбере, че Ели е в града.

Ава нарочно ли беше включила и нея, като част от стратегията за справяне със „злобните слухове“? Надяваше се, че сестра й не го е направила съзнателно, защото това щеше да означава, че Ава е истинска кучка.

Не можеше да я попита, защото близначките вече бяха потеглили по програмата си за деня, която включваше козметични процедури и куп дребни задачи.

Ели допиваше втората си чаша мляко и наблюдаваше как техникът и баща й пресичат задния двор, за да отидат до климатика. Майка й сортираше пристигналата поща на кухненската маса.

— Видя ли статията за градинското парти във вестника? — попита Ели.

— Да, видях я. Хубава е, нали?

Беше очевидно, че тя не е забелязала думата сестри, и Ели реши да не го прави на въпрос. Така само щеше да разтревожи майка си още повече.

— Задният двор изглежда чудесно — каза вместо това.

Клер грейна.

— Мислех, че заради шатрата дворът ще изглежда много по-малък, но всъщност така изглежда дори по-голям.

Макс се появи на вратата.

— Готова ли си да тръгваме?

— Къде ще ходите? — попита майка й разтревожено. — Не си тръгвате от Уинстън Фолс, нали? Обеща да останеш, а леля Вивиан и леля Сесилия ще бъдат разочаровани, ако не те видят. Те пристигат днес следобед.

— Мамо, просто ще свършим това-онова и ще се срещнем с агентите, които Макс извика, за да помогнат за охраната на партито.

— И ще отидеш облечена така?

— Какво им е на дрехите ми?

— Елинор, облечена си с избелели дънки и тениска, а тези обувки…

— Мислех да покажа на Макс водопадите. Затова съм с тези стари маратонки.