Идеалният мъж

Седма глава

Веднага щом сервитьорът записа поръчката им и се отдалечи, Макс каза:

— Мисля, че всички мъже в ресторанта те зяпат.

Този коментар я изненада и тя се огледа.

— Преувеличаваш.

Но той не преувеличаваше. Ели изглеждаше зашеметяващо и дори той, при цялото си цинично отношение, изпитваше известно страхопочитание към нея. Ала след като прекара известно време в компанията й, осъзна, че външността й не е най-важното.

Ели заговори:

— Знаеш ли, когато излязох от интензивното и те видях, подпрял се на стената, си помислих, че изглеждаш толкова спокоен и отпуснат. Почти ти завидях.

— Наистина бях отпуснат.

Тя не възрази, но изражението й показа, че не му вярва.

— Добре де, тревожех се за Гудман — призна той. — И бях ядосан.

— Заради стрелбата. — Бе по-скоро отбелязан факт, а не въпрос.

— Да, разбира се, заради стрелбата, но освен това бях бесен, че семейство Ландри успяха да се измъкнат. Трябваше да ги пипнем. — И то с железни доказателства срещу тях, помисли си.

— Каква е ролята на агент Хюс в това разследване? — За да поясни въпроса си, Ели добави: — Двамата с Бен говорихте за него, докато бяхте в апартамента ми.

— Хюс долетя от Омаха, за да поеме ръководството на операцията, щом научи, че са замесени Ландри. Той ги преследва от четири години.

— Ти не го харесваш особено, нали?

Той сви рамене.

— Просто действаме по различен начин.

Томи се приближи до масата им, допълни чашите им и подаде каната за студена вода на един сервитьор, който минаваше наблизо.

— Разказа ли на Макс за играчите на голф?

— Не съм.

— Хайде, историята си я бива. Тя скромничи — обърна се Томи към Макс. — Няма да ти разкаже цялата история, но аз ще го направя.

— Какво се случи?

И двамата мъже я погледнаха. Явно няма измъкване, осъзна тя.

— Оказа се, че съм малко избухлива, когато някой ме притиска да направя нещо, което не желая — започна тя. — Не се гордея с това.