Идеалният мъж

Двадесет и седма глава

Кларк и Хърши бяха в апартамента с Ели. Макс не беше подготвен за това, което видя, когато влезе. Джон Хърши бе съблякъл ризата си и седеше на облегалката на канапето, докато Ели го разтриваше отстрани. Кларк седеше пред масичката за кафе и използваше лаптопа на лекарката.

— Какво, по… — започна Макс.

— О, върна се. — Тя потупа Хърши по рамото. — Добре, можеш да се обличаш. Това е от белега, няма нищо друго.

— Сигурна ли си? — попита Джон.

— Напълно. Всичко е наред.

Ели отиде до Макс и го целуна, преди да осъзнае какво прави. После отстъпи крачка назад и попита:

— Как се държаха Патерсънови?

— Никога няма да спечелят наградата „Родители на годината“.

Кларк затвори лаптопа.

— Говорих с твоя приятел, шериф Спайк Бенет — каза той. — Странно име, но е добър човек. Искаше да знаеш, че има магазин за оръжие близо до някакъв град Липтън и собственикът му не бил особено надежден. Спайк опитвал да му отнеме лиценза, но засега неуспешно. Каза, че там Патерсън би могъл да се сдобие с каквото пожелае, стига да плати нужната сума. Бенет тръгна натам, за да говори със собственика и да провери дали Патерсън е ходил там вчера.

— Дали ще му кажат, дори и да е ходил? — попита Хърши.

— Евън може да не е чувал за този магазин — предположи Ели.

— Шерифът иска все пак да го преслуша. След като приключи в Липтън, ще дойде тук, за да помогне за охраната.

— Няма нужда да се тревожиш за нищо тази вечер, Ели — увери я Джон, закопча ризата си и я запаса.

Младата жена погледна часовника си.

— Трябва да се приготвям. Благодаря, че ми бяхте бавачки.

Макс забеляза, че и двамата агенти й се усмихнаха като идиоти, но стига да си вършеха работата, не му пукаше дали са влюбени в нея.

— Тук не е ли малко студено? — попита Кларк.

Смехът на Ели проехтя откъм банята.

Трийсет минути по-късно тя бе готова за партито. Макс си беше облякъл костюм и вратовръзка и я донаместваше, когато Ели се появи от спалнята си. Изглеждаше зашеметяващо. Беше с бледорозова рокля и сандали с висок ток.