Идеалният мъж

Шеста глава

Това не беше най-ужасната покана, която Ели бе получавала. В интерес на истината, дори не можеше да се класира в първата десетка. Все пак беше странна и оставаше въпросът: Макс наистина ли я бе поканил на вечеря? Тя си повтори мислено разговора им няколко пъти и реши, че не я бе поканил. Беше й наредил.

Може би това не беше истинска среща. Сигурно Бен щеше да бъде с него. Двамата бяха в Сейнт Луис за кратко и се нуждаеха от човек, който познава града, за да ги заведе в някой добър ресторант. Да, сигурно беше това.

Всеки път, когато се сетеше за случилото се, тя се разсмиваше. Макс бе оставил визитката с телефона си на масичката й за кафе. Можеше да му се обади и да отмени вечерята, но не го направи. Вместо това следобеда прекара цял час, преглеждайки жалкия си гардероб, изпробва куп различни дрехи и накрая се спря на черно-бяла лятна рокля с широка пола и деколте лодка. Роклята беше дълга до средата на коляното и с вталена горна част. Ели реши да обуе новите си миналогодишни черни балеринки. Освен тях, разполагаше само с джапанки или маратонки. Изобщо не помисли за обувките с висок ток, които бе сложила на банкета в болницата предния месец. Тогава краката я боляха цяла седмица, след като бе носила обувките едва няколко часа.

Би си сложила и някакво интересно бижу, но не притежаваше никакви. Имаше едно сребърно сърце, което баба й й подари за осемнайсетия рожден ден, но верижката му бе скъсана и не беше намерила време да я занесе на поправка.

Среса косата си и я остави пусната, сложи си грим, парфюм и лосион за тяло… и толкова.

В седем беше готова и той се появи навреме. Погледна я изненадано, когато тя му отвори вратата, сякаш очакваше да види друг човек.

— Добре изглеждаш — каза й.

Той също изглеждаше добре. Беше се подстригал и избръснал. Все още видът му бе доста стряскащ — помисли си тя, — но това вероятно се дължеше на факта, че бе висок над метър и осемдесет и здрав като канара. Сигурно не можеше да изглежда по друг начин. Черен панталон, светлосиня риза с навити ръкави и разкопчана яка и пистолетът… неизменният пистолет на кръста.

Макс затвори вратата и изчака тя да заключи и двете брави. Ели пусна ключовете в чантата си и се отправи към стълбището.

— Бен ще дойде ли? — попита тя.

Той се усмихна.

— Обикновено с по двама мъже наведнъж ли излизаш?