Идеалният мъж

Единадесета глава

Ели отиде право в болницата и до пет и половина вече бе приключила операцията. Тъкмо излизаше от сградата, когато я извикаха да се върне. Един автобус с тийнейджъри се връщал от футболен лагер в Сейнт Луис, когато бил засечен от някакъв камион и имало четирима ранени с опасност за живота. Ели направи още две операции и се прибра вкъщи чак след три през нощта. Мушна се в леглото и спа непробудно дванайсет часа.

Когато се събуди, се чувстваше неспокойна и не искаше да остава сама, което беше рядко срещано състояние за нея. Реши да отиде при второто си семейство. Обади се на чичо Оливър и леля Мили Уийтли — милите хора, които бяха поели грижите за нея от дванайсетгодишна възраст. Те я обичаха, грижеха се за нея и я пазеха и изведнъж тя усети, че ужасно й липсват.

Не беше като да не ги е виждала скоро. Говореха по телефона поне два пъти седмично, понякога и по-често, и тя вечеряше у тях всяка втора неделя, в зависимост от графика на дежурствата й. Но сега изпита желание да прекара известно време с тях, преди да замине извън града.

Леля Мили вдигна телефона.

— Може ли да остана да спя у вас? — попита Ели. Какво й ставаше, звучеше направо жалко.

— Разбира се — отвърна й Мили. — Стаята ти винаги е готова.

— Идвам след двайсет минути.

Ели веднага се почувства по-добре. Дори само гласът на някого, когото обичаше, промени настроението й. Един час по-късно тя седеше в кухнята на семейство Уийтли и пиеше чай. Чичо Оливър искаше да научи какви операции е правила напоследък и разбира се, настояваше да чуе всички подробности за стрелбата край болницата. Тя му разказа за операциите, но не спомена, че е видяла стрелеца. Ако той научеше, че тя е била в такава близост до изстрелите, щеше силно да се разстрои.

Когато чичо й си легна, двете с Мили обсъдиха предстоящата сватба в Уинстън Фолс.

— Нервно ти е, че ще си ходиш вкъщи, нали? — попита я Мили.

— Да, за съжаление — призна Ели.

— Баща ти ще научи, ако онзи изверг се появи в града. — Възрастната жена очевидно говореше за Патерсън.

— Не е заради това. Просто ми е нервно заради… тях. Искам да се чувствам част от семейството… — Тя поклати глава. — Не мисля, че ще се получи.

— Всичко ще бъде наред. Просто не бързай — посъветва я Мили, пресегна се през масата и потупа ръката й.

В отчаян опит да смени темата Ели изтърси:

— Запознах се с някого.

— О? — усмихна се Мили. — Крайно време беше.

Ели й разказа за Макс и колко странно бе реагирала на срещата с него.

— Той изобщо не е за мен. Рязък и строг е, а на моменти е направо груб. Работата му изисква да ходи въоръжен и да преследва лошите. Животът му е пълна противоположност на моя. Категорично не е идеалният мъж… и все пак изпитах мигновено привличане… почти животинска реакция — призна тя. — Не можех да го контролирам.

— Точно така беше с чичо ти и мен. Незабавно привличане. Искаш ли да научиш една тайна? Сега сме стари. Той оплешивява. Аз съм качила десет кила и имам повече бръчки от шар пей, но привличането все още го има и е все така силно. Ако мислиш, че може да имаш чувства към този мъж, не се бори с тях.

— Има един проблем.

— Какъв?

— Той живее в Хонолулу.

Мили забарабани с пръсти по масата.

— Хонолулу, а?

Ели кимна.

— На другия край на света.