Идеалният мъж

Девета глава

Бен изненада Ели в ранния неделен следобед, като почука на вратата й и й каза, че трябва да я закара до полицията, за да прегледа някои снимки. Ако беше пристигнал петнайсет минути по-късно, щеше да я изпусне. Облечена с дънки, тениска и маратонки, Ели тъкмо прибираше телефона в чантата си, заедно с червилото, гребена, портфейла, чифт латексови ръкавици — беше се научила винаги да си носи по един — и малко шишенце с дезинфектант. Никога не излизаше от къщи без него.

Не попита къде е Макс, но Макбрайд сам й съобщи информацията:

— Роб, тоест агент Хюс, искаше Макс да му помогне с разпитването на всички възможни свидетели. Един млад мъж е минавал напряко през парка и твърди, че видял двамата Ландри.

— И може да ги идентифицира?

— Ще видим — отвърна Бен уклончиво.

— Значи той няма да е в управлението? — попита тя, когато се настани на седалката до агента.

— Кой? Макс ли? Не.

— Имах предвид агент Хюс — обясни тя. — Мислех, че той държи да присъства, когато ми показват снимките.

Бен поклати глава.

— Толкова му се иска да успееш да идентифицираш семейство Ландри, че му беше намекнато, че може неволно да те насочи към техните снимки, затова се взе решение Хюс да стои настрана.

Тя кимна.

— Няма проблем.

— Агент Уолбърг ще присъства — допълни Бен. — Той е от местния клон на Бюрото.

Мобилният телефон на Ели иззвъня. Тя погледна дисплея и каза:

— Извини ме. Обаждат се от болницата. — След кратък разговор прибра телефона в чантата си. — Току-що изписах Кайл. Леля му е дошла да го вземе. Той ще остане при нея — съобщи тя.

— Слава богу! Не ми се мислеше, че може да попадне на друг Горман.

— Той не е типичният социален работник. Повечето са компетентни и проявяват искрено съчувствие и разбиране — каза тя. — Да се надяваме, че наследникът на Горман ще бъде по-състрадателен.

След няколко пресечки Ели го помоли:

— Разкажи ми за тези Ландри.

— Те са едни шибани… — Бен не довърши изречението си, макар да бе готов с няколко пиперливи думи по техен адрес. — Отначало действаха в Омаха. Там живееха допреди пет години. — Разтри врата си и продължи: — Продават оръжия на всеки, готов да си плати. Непроследими оръжия. Започнаха с по-малки — пистолети от всякакви марки и модели, после преминаха на полуавтоматични, а сетне на…