Идеалният мъж

Двадесет и осма глава

Последиците бяха грозни.

Ава стоеше в центъра на задния двор и оглеждаше пораженията. Тя не чу гръмотевицата и все още стоеше навън, когато небесата се разтвориха и заваля като из ведро. Когато влезе в кухнята, беше мокра до кости.

Джон взе хавлиена кърпа и опита да подсуши ръцете й, но тя го избута настрани. Трепереше от възмущение.

— Къде е тя? — Викът на Ава отекна в цялата къща и можеше да се регистрира като поне седма степен по скалата на Рихтер.

Майка й седеше до кухненската маса, заровила лице в дланите си, докато Ава сипеше обвиненията си, че Ели нарочно е планирала да провали партито й. След като слуша абсурдната тирада няколко минути, Клер вдигна ръка и каза:

— Ава, млъкни и си върви вкъщи. От теб ме заболя главата.

Ава притисна длан към гърдите си.

— Мамо, това трябваше да е моята вечер. И на Джон — добави тя. — Как може да заставаш на страната на Ели?

— Не съм застанала на ничия страна — отвърна майка й. — Не знаеш какво се случи, преди да слезеш от колата — изтъкна тя. — Не би трябвало да виниш никого.

— О, знам кой е виновен. Ели.

— Стига си викала. Знам, че си разстроена…

— Разстроена не описва как се чувствам дори и в най-малка степен.

— Тази сватба те превърна в луда жена.

— Просто исках всичко да е съвършено. Това лошо ли е? — Тя избухна в сълзи и отиде при Джон, за да я прегърне и утеши. — И дворът беше толкова красив, след като доставиха цветята… и шатрата беше прекрасна, и… — Рязко се отдръпна от годеника си. — Къде е тя? — извика отново.

— В банята — отговори майка й. — Макс и баща ти почистват раната на челото й.

Побесняла от яд, Ава хукна от кухнята, мина покрай лелите, които седяха на канапето и хапваха торта, и прекоси коридора, като оставяше локви след себе си. Опита неуспешно да се шмугне покрай баща си, който несъзнателно беше запречил вратата на банята.

Ели вече бе почистила раната с дезинфектант от аптечката на баща си и сега седеше на ръба на ваната и държеше косата си отметната назад, докато Макс й слагаше стерилни лепенки. Той не се справяше добре, защото ръцете му трепереха. Толкова беше бесен, че Патерсън я бе докоснал, че почти не можеше да говори. В главата му препускаха мисли какво би могло да се случи. Ами ако беше останал навън? Патерсън можеше да я убие, преди той да чуе писъците й.